Жената, известна като Майка Тереза от Калкута, е била наричана по много начини докато беше жива. За някои тя беше Светицата на канавките и Ангел на милосърдието. За други беше „религиозен империалист” и, според британският автор Кристофър Хичънс „фанатичка, фундаменталистка и измамничка”. Според критиците й здравните грижите, които орденът й е предоставял, са били некачествени, а монахините са се стремили преди всичко да убедят умиращите в хосписи да приемат католицизма. Освен това, даренията се използвали за мисионерство, а не за подобряване на здравните грижи, пише АФП.
Независимо от красноречието на критиците й, Майка Тереза винаги е била много повече почитана, отколкото обругавана.
Милиони я приветстваха като образец на християнско милосърдие и световен символ на антиматериализма и смислената саможертва.
Когато умира през 1997 година, кралица Елизабет Втора предрича, че „тя ще продължи да живее в сърцата на всички, които са били докоснати от нейната безкористна любов”. Оттогава насам обаче, стана очевидно, че в частния си живот Майка Тереза е била много по-сложна личност. Нейното мършаво и строго лице е прикривало не така сурова и малко объркана душа.
В продължителни периоди монахинята е измъчвана от съмнения относно вярата, която я води в мисията й да осигури утеха на умиращите.
Две години по-късно тя пише на свой приятел свещеник и казва:
Канонизацията на Майка Тереза се финализира по ускорен ред в навечерието на 19-ата годишнина от смъртта й. Агнес Гондже Бояджиу, както е рожденото има на Майка Тереза, е индийска католическа монахиня от албански произход, родена на 26 август 1910 година в Скопие. Баща й умира, когато е на 8 години.
Когато навършва 12 години, Агнес вече редовно посещава католически обекти и е наясно, че желае да се посвети на мисионерството. Шест години по-късно тя се присъединява към ордена на Сестрите от Лорето и заминава за манастира Ратфарнам в Ирландия, където една година учи английски. През 1929 г. отива в Индия и започва послушничеството си в Дарджгилинг, щата Бенгал. Полага първите си монашески обети през 1931 година и приема името Тереза от Лизийо. През 1937 година полага тържествен обет, когато вече е учителка в Калкута. В продължение на 20 години Майка Тереза преподава география на деца от заможни семейства преди да създаде своя орден Мисионери на милосърдието през 1950 година. Отначало той има 13 членове, но към 2000 година монахините са вече 4000. Те поддържат сиропиталища, хосписи и благотворителни центрове.
През 1979 година работата й в бордеите на Калкута е почетена с Нобелова награда за мир. Приемайки наградата, монахинята пламенно защитава подхода си да помага на бедните, който към онзи момент вече е обект на сериозна критика. На онези, които смятат, че контролът на раждаемостта ще помогне на борбата с бедността, тя отговаря, че абортът е убийство, извършено от самата майка. На тези, които настояват нейният орден да насърчава развитието, тя опонира, че е мисионерка, а не социална работничка.
Въпреки това, хората който най-добре са я познавали, казват, че Майка Тереза, която обичаше шоколад и сладолед, е била различен човек. Отец Брайън Колодейчук, член на нейния орден, който предложи Майка Тереза да бъде канонизирана, си спомня за нея като за майчински настроена жена, която лесно се развеселява и е в състояние да се превива от смях докато обсъжда с монахините нещо случило се през деня.
Според него Майка Тереза е откривала забавното във всекидневния живот.
Статията на АФП препечатваме в превод на агенция БГНЕС.
