8 °C

Новите герои в "новините". Да не се чете от хора без въображение и с промити мозъци!

Помните ли протестите на рудничарите от Мадан в кучешкия студ на 2012 г?

Когато миньорите нямаха заплати повече от 6 месеца, сами си намираха работното облекло, въпреки че вересиите за храна в местните бакалии изпълваха няколко тефтера, а фирмата собственик ги пращаше под земята за 12 часа с консерва боб и три филии хляб? Тогава си мислех, че в родопския басейн на олово и цинк вече няма да има друго за писане и снимане, освен зловещи репортажи-за човешки драми и социалните абсурди на Ганьовския капитализъм. А и това е запечатано в съзнанието ми още от далечната 1998г. когато, бях току- що влязла в професията, започна раз/пре/делянето „Горубсо“. Така беше и  през онази 2012-та, та и доста след това.

Сега ще се самоопровергая и ще разкажа за един друг миньорски град- от август 2017-та. С друга атмосфера и усещане за живот-пълни улици, спретнати и добронамерени хора, читалище с деца и площад с шадраван, за които вече са струпани материали за 1 милиона лева и последващ основен ремонт. Трябваше обаче много години да трия клишета и навици на вестникар-репортер, за да стигна до свободата да пиша за срещи с обикновени хора, а не само от пресконференции пред микрофон с видни политици.

Защото те са смисленото усилие на журналиста- обикновените, но уникални хора, които живеят във всеки град и село на България. За тях искам да разказвам. За хората от Родопите и историите им. Без сензации, скандали, жълини и пикантерии. Чисто и просто, от първо лице. Защото свободата да пишеш без комерсиален интерес, без политиканстване и цензура е вдъхновение. Макар че, ако няма кръв и стъкла на потрошени коли, или поне квартален скандал-не се чете особено /лични наблюдения/. Но пък има хора, които виждат света не като място за свръхскоскоростно умиране или опърпано вегетиране. За тях си струва да се пише като читатели и да се разказва като герои в „местните новини“. За всичко това ме вдъхнови срещата ми с  моите герои от Мадан, за които ще разкажа в няколко поредни "епизода". А пък може наистина да стане интересна поредица от репортажи, не само от Мадан. Знае ли човек?

Какво да очаквате от Мадан? Ще ви срещна с две уникални момичета-близначки-едната здрава, другата със специални потребности /както е модерно да се казва/, но и двете толкова одухотворени, интелигентни и красиви, че нито за миг не ти идва наум да се държиш снизходително. Ще ви запозная и с Лили Димитрова, която само от няколко години официално има бизнес с кристали, минерали и подземни „красоти“, а непрекъснато се развива в това, което прави.

Място ще има и за „Кристалната зала“, в която са изложени над 500 уникални образци от подземни образувания. Макар това да е най-голямата и богата сбирка на Балканите, има хора от самия Мадан дори, които не знаят за съществуването й, Факт е, че рекламата е слаба, липсват указателни табели по улиците или на входа на града към уникалния кристален музей, а тази на самата сграда е повече от невзрачна. Но докато има деца като двете сестри Сузана и Сиси Георгиеви, винаги има възможност нещата да се случат по правилния начин.

А, забравих да допълня-за всички хейтъри, скептици, циници и други черногледци-тези материали не са платени, не са поръчани, а героите в тях са истински. Освен това не познават лично нито един политик, бизнесмен или управник, който да им поднася на тепсия нещата. Казвам, за да си спестите усилията... 

А за всички останали, които прочетете и ви хареса идеята за разкази от първо лице, коментирайте, дайте мнения, идеи, впечатления! Ако искате да разкажете за интересни хора, човешки и други истории, местности и личности от всички исторически времена, пишете ми! Историите ще бъдат проверени, снимани и разказани с мерак, и без журналистически предразсъдък или евтини клишета "водещо", "сензационно", ексклузивно или ..."както първи ние съобщихме"! 

Щиляна Чакърова

имейл  anax@mail.bg


Хороскоп за 23.10.2017

Овен
Телец
Близнаци
Рак
Лъв
Дева
Везни
Скорпион
Стрелец
Козирог
Водолей
Риби
Моля, изберете зодия
Последни новини