Лиляна Димитрова е един от героите ни от Мадан. С нея се запознахме покрай първия по рода си Фестивал на родопския кристал, който се организира за Празника на миньора в Мадан. Тя е един от легалните и лицензирани търговци на минерали и от две години собственик на магазин в града. Убедена е, че бъдещето на района е не само във ваденето на руда, но и развитието му като туристическа дестинация благодарение на подземните минерали и кристали, с които изобилстват земните недра тук.

„Трябва голяма реклама, за да проумеят и самите хора, че единстевното нещо, което ще доведе туристите при нас са камъните. И това ,което ни дава земята“, категорична е Лиляна. Тя е доволна, че за първи път ще има изложение на минерали, далеч не такова каквото е виждала по света, но е убедена, че това е само началото. На празника на града кристалните колекции ще бъдат изложени на пред сградата на Община Мадан, която безвъзмездно осигурява възможност на участниците да изложат колекциите си, а целта е бизнесът с кристали и минерали да стане препитание за местните хора.

„Аз ще участвам с част от моята колекция -само от български кристали. На масата ми ще има български минерали само от Мадан, дори без образци от мините в Рудозем и Ерма река. Ще покажа уникати добити само от рудниците „Бориева“, „9 септември“ и “Крушев дол“. Освен два по-големи, ще има разнообразие на по-малки образци -пирит, кварц, мангано-пирит. Ще изложа и дръвчета от български минерали, които ще изработя от тел и необработени камъни. Основата ще е друза кварц и върху нея се залепват кристалите“, разказа Лили и призна, че българите и в частност родопчани тепърва ще оценяват необикновените качествана родопските минерали. В магазина й се търсят основно масово популярните цитрин -камъка на търговеца и банкера, аметист-на успокоението и щастието. Но тя е убедена, че уникалните богатства на недрата на Родопите ще станат основа за бизнес, туризъм и един ден не само чужденците ще идват в Мадан, за да купуват родопски кристали.

 „Тук попаднах на родохрозити, пироморфит - много рядък минерал в България, излезе от нашия рудник край Мадан. Още чакам нова находка, но вече две години копаят и няма от него, изключително рядък е “, признава тя.

Лиляна вече е натрупала сериозен опит в бизнеса с кристали, категорична е че това е страхотна възможност за хората в Мадан. „Постоянно обикаляме на изложения, по три дни сме там и съм попадала на уникални неща. Но най-добрият галенит е в Мадан, няма друг такъв по света. Заради него в Мадан пристига французин, един от най-опитните в бранша на европейско ниво, собственик на топ пет сред фирмите в бранша. В интернет той вижда снимките на Лили от домашната й колекция, събирана от няколко поколения роднини миньори-баща, брат, чичовци и близки на съпруга й. Не се колебае и стяга куфарите за България, а Лили го чака на летището. По-късно той я учи на много, защото веднага забелязва качествата й. Тя пък го води в Мадан и го запознава с хората. За престоя му от седмица-обикаля всички къщи и е удивен, че не трябва да заключва колата, че на всякъде го черпят поне с кафе, ако не с обяд, независимо дали ще купи нещо или не. Изпратихме си го с три палета и с повече от два тона, смее се няколко години по-късно влюбената в подземните красоти родопчанка.

Навремето недоумявала защо хората по света говорят за камъните на Мадан, но се научила да ги цени. Когато работели в чужбина, с мъжът й отиват на базар и виждат кварц от България. Остават изумени, че кварцът, с който са пълни витринките на домашните секции в Мадан, е по-скъп от един аметист...“Като знаехме в къщи колко кварц имаме и калцити, а ние не им обръщахме внимание“...

Така започва страстта им към подземните скъпоценности, която днес е семеен бизнес, въпреки че няма образование свързано с минералогията. Самообразова се, чете и усвоява тънкостите по снимки, защото дори само калцита има множество възможни видове, но вече трудно би могла да се подлъже от ментета, с каквито е пълно на всички изложения и базари. Сега вече никой не може да я подведе и със "Златото на гупците". Това е пирит и халкопирит- красива руда с наситен метален цвят, от която се извлича оловото. Различава се от златото по формата на образуванията,и не  са толкова лъскави. Но неопитното око може да се заблуди и да го обърка с благородния жълт метал, затова го и наричат „Златото на глупците“. Къде на шега, къде наистина тя вмята за пишманзлатотърсачи, които преди години се прибрали обезумели от щастие с няколко чувала „злато“, ... а то се оказало оловна руда.

Лиляна Димитрова смята, че идеята за фестивала на кристалите има бъдеще. Като всяко начало и това ще е трудно, „но всички ние, които се занимаваме-имаме фирми и тези, които работят, можем да го популяризираме. „Ще започнат да идват в Мадан, точно тук където са мините. Ние ходим на изложения три пъти годишно, показваме им нашите мадански минерали, носим ги там-не може ли другите да идват при нас, за да им покажем богатството на Родопите и земята им?“, разсъждава на глас търговецът на съкровища от Мадан и се зарича да помага с каквото може. „Споделихме идеята с кмета на Общината Молайисенов, той прие идеята и ни подкрепя , всичко друго зависи от нас“, заключава тя гледайки напред в бъдещето с тайната надежда някой ден да посреща спецове от чужбина на изложение в Мадан.

Щиляна Чакърова