14. Престъпниците стават предпазливи и внимателни . Анонимните бандити са добре маскирани

        

Създадената от властите през 1925 – 1929 г. добра организация за борба с разбойниците и обезвреждането на немалка част от тях, принуждава останалите на свобода в района банди да бъдат по-предпазливи и по-внимателни при осъществяването на престъпната си дейност. Поради това, броят на разкрилите своята самоличност и станали известни на населението и властите разбойнически банди в началото на 30-те години на миналия век силно намалява. Значително по ограничена е и информацията, с която разполагат за техните действия съответните полицейски и административни власти. Според запазените архивни документи, добилите широка известност банди през тези години са само няколко на брой. От тях, най-рано проявява дейността си бандата на известния в миналото разбойник Хасан Юсеинов Селибейоглу от с. Тихомир, Крумовградско, преселен да живее в Гюмюрджина. Изключително ограничената архивна информация за тази банда не дава възможност за по-подробно разглеждане на дейността ѝ. Сравнително по-пълни са единствено сведенията за нейното ликвидиране, станало на 8 април 1930 г. След едно от поредните си нападения, този път над жители от с. Стрижба, Крумовградско, бандитите срещат въоръжен отпор от страна на група селяни, притекли се на помощ на ограбваните лица. В завързалата се престрелка тежко ранени са четирима местни жители, а главатарят на бандата Хасан Селибейоглу е убит. Това на практика довежда до преустановяване на дейността на последната.

            Твърде ограничена е архивната информация за проявите и дейността на разбойниците с установена самоличност и за 1931 – 1933 г. Запазените от това време документи посочват имената само на няколко, действали тогава разбойника. По известни от тях са Емин Юсеинов от Джебел, Юсеин Шерифов и Махмуд Ибрямов от с. Конево, Димо Желев Чанлиеца от Хасково и Хашим Мусов от Одрин. Сравнително по-пълни са сведенията само за върлувалата в края на 1932 г. в Крумовградско българо – гръцка разбойническа банда, дошла от Гърция. В нейния състав влизат Георги Кабакчиев от Чирпан, Георги Мутафов от Варна и един неизвестен на властите гръцки поданик. Двамата българи са дезертьори от българската армия, установили се да живеят в Гюмюрджина, където са хранени и продоволствани от гръцките военни власти. След като преминават на българска територия и извършват няколко обира в района на с. Чорбаджийско, членовете на тази банда са разкрити и за залавянето им е изпратена група полицаи. В резултат на усиленото им преследване, разбойниците са задържани и изпратени в полицейския участък в Крумовград.

 Според архивните документи, последните, най-късни нападения и обири, осъществени от върлувалите в района разбойници с установена самоличност са извършени през месец септември 1934 г. Техни автори са две дошли от Турция и Гърция разбойнически банди. В състава на първата от тях влизат Мустафа Телоолу от с. Габрово, Кърджалийско, осъден през 1927 г. за разбойничество, но избягал от затвора и установил се в Люле Бургас, Турция, Ирик Реджебов от с. Свободиново, Кърджалийско, изселен в миналото в Турция и синът на известния разбойник Капук Саид от с. Чубрика, Ардинско, дошъл според признанията му да отмъщава за убийството на баща си. Само в периода 5 – 9 септември 1934 г. тримата разбойника извършват повече от пет обира в Ардинско и Кърджалийско. Известени за действията на тази банда, местните власти предприемат бързи мерки за нейното издирване и ликвидиране, но от запазилите се оскъдни архивни документи не става ясно дали това наистина е станало. Втората от споменатите банди, съставена от петима гръцки поданици, идва на българска територия на 27 септември 1934 г. Още при самото преминаване на границата обаче, членовете ѝ са забелязани от пограничен български патрул, който откривайки огън, ги принуждава да се завърнат обратно на гръцка територия. По време на престрелката пограничната стража успява да залови единия от разбойниците – Костадин Дайлесу от с. Еникьой.

Картината на разбойническата престъпност и нейните прояви в Източните Родопи през 1924 – 1934 г. би била съвсем непълна, ако към дейността на разкрилите своята самоличност и станали известни на властите и населението разбойнически банди не се добави и дейността на многото останали анонимни и неизвестни,  неразкрити от властите банди. Техните прояви и действия, извършвани едновременно и успоредно с дейността на добилите широка известност разбойници с установена самоличност са в такива мащаби и граници, че на моменти дори надхвърлят по размера си проявите на последните. Особено силно нараства броят на извършваните от неизвестни разбойници обири и грабежи в периода след 1927 г., когато, стреснати и уплашени от предприетите от властите мерки за ограничаване и ликвидиране на вече проявилите се банди, новопоявяващите се такива са много предпазливи в действията си и всячески се стараят да останат анонимни. За да постигнат това, те се стремят не само към изненадващи и бързи действия, при които да не оставят много следи и свидетели, но и да бъдат добре замаскирани. За тази цел, често пъти при извършване на обирите си, разбойниците начернят лицата си със сажди, обличат се с широки бели, или черни ямурлуци, закриващи лицата им, и т. н. Причина за прикриването им по този начин властите основателно виждат и във факта, че повечето от тях са местни жители, опасяващи се, че самоличността им може да бъде лесно установена от познаващото ги местно население.

 Обстоятелството, че повечето от неизвестните разбойници са местни жители, обяснява и немалките трудности, пред които е изправена полицията при тяхното разкриване и залавяне. Имащи твърде много познати, роднини и ятаци в районите, в които живеят и действат, тези разбойници умело прикриват дирите си и обикновено остават неразкрити и незаловени. Неразкрити и незаловени от властите остават и много от онези местни жители, които подтиквани от трудните условия на живот към изселване в Турция, по пътя си към границата, за да се прехранват извършват многжество малки и средноголеми обири над местното население от районите през които преминават.

Разбира се, далеч не всички върлували в района разбойници с неустановена самоличност са местни жители. Разследванията на властите показват, че не малка част от тях са хора, влизали в съставите на сформираните на турска и гръцка територия разбойнически банди, преминаващи в България. Турски поданици например, се оказват анонимните разбойници, извършили обира на мехтепа в с. Махмутлар, Ардинско на 7 април 1925 г., при който са ограбени вещи и пари на стойност от около 52 000 лв. Турски поданици, преминали в България, са и авторите на извършения в края на 1928 г. обир над търговеца Нури Хюсниев, вързан и ограбен посред бял ден в джамията в Кърджали. През 1930, 1932 и 1934 г. се установява и обстоятелството, че част от върлувалите в крайграничните околии на Източните Родопи неизвестни разбойници са гръцки поданици. Идвайки на българска територия, те не само ограбват и тормозят, но и избиват българското население. При завръщането си обратно на гръцка територия, същите отвличат със себе си цели стада едър и дребен добитък. Съществуват и сведения, според които, сред авторите на много от извършените от неизвестни разбойници обири са и върлувалите дълги години в района банди на Рамзи Адемов, Дорсун Тахиров, Капук Саид, Ахмед Шумналията и др.

Броят на разбойниците, влизащи в съставите на неразкритите от полицията банди е твърде различен. Наред със случаите, в които те не са повече от двама-трима човека, съществуват и случаи, при които числото им достига до 7 – 12 души. Рекордна по своята численост е появилата се на 4 септември 1928 г. в землището на с. Арнауткьой, Ивайловградско, неизвестна банда, наброяваща 18 лица, говорящи турски.

(Следва)

Вълчо Златилов,Държавен архив-Кърджали

Източник: Kardjali.bgvesti.NET

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини