Куфари за немския град Дармщат, където ще участва в международен музикален фестивал стяга тия дни световноизвестният кларнетист – виртуоз Иво Папазов – Ибряма.
Поканата пристигнала в самото навечерие на новата 2019-година, която посрещнал върху естрадата насред площада в Стара Загора заедно с оркестъра си „Тракия“ и солистките Мария Карафезиева и Величка Николова.
Все още не знае кои ще бъдат останалите участници във феста, но е сигурен, че домакините от Jazzinstitut Darmstadt са подбрали възможно най-добрите музиканти от Европа в различните жанрове. Признава и че не знае точно какво ще свири:тепърва ще уточняват с „момчетата“ програмата.
„Ще започнем с парчета от най-новия си диск, който беше записан още миналото лято, но продуцентът ни Джо Бойд изчаква подходящ момент, за да го пусне на световния пазар. В него има всичко от репертоара ни, основно са танцувални импровизации, но има и много от песните на Мария. Всичко зависи от настроението на публиката, още при първата мелодия става ясно какви са предпочитанията…“, лаконично споделя маестрото и припомня за един концерт през 2004-а в Хонконг.
Където спечелил бас за бутилка уиски с местни журналисти, които не вярвали, че местните меломани ще рипнат да играят на балканските ритми.
„Още вардя бутилката! На първото парче скочиха едни приятели от Австралия, дето бяха насядали най-отпред, на второто и третото нямаше седящ в залата…“, усмихва се Ибряма и шеговито уточнява, че тогава все още не бил станал …академик.
И само можел да мечтае за наградата на BBC, заради която британският „Индипендънт” го нарича "свръхестествен гений на кларинета".
Навършващият на 16 февруари 67 години музикант е роден в кърджалийския квартал „Боровец“, в семейството на кларнетиста Мехмед , чийто дядо Сали е сред първите свирачи на зурна. Татко му е от хасковското село Маслиново, а майка му Зелиха била от джебелското Жълтуша. Има двама братя и две сестри, едва 7-годишен усетили, че кръвта вода не става и му купили…акордеон. С братовчед си Нешко Нешев тръгнали да учат как се свили по ноти, но стигнали до сватбарския подиум, където свирели големите.
В началото ги пускали като „подгряващи“, но нали прах на тъпан не седи само след пет години Ибряма мече бил редом с големите в бандата. А тогавашните сватби нямали нищо общо със сегашните, защото започвали преди полунощ в петък с „бръснела“ на младоженеца;преминавали през ходене за булката и кръстници; от там на обяд в палатката, който плавно преливал във вечеря с буйни танци до към зазоряване в неделя.
Разказва, че на една такава сватба в димитровградското село Странско се събрали точно 24 часа свирене. Кларинетът му тежал 2 килограма, но на финала се чувствал като …щангист на световно.
Учил известно време в сградостроителен техникум, стигнал до осми клас, но на 16 години го сгодили за Фатме, дъщерята на приятелско. Връзката продължила съвсем кратко, дори не успели да подпишат в гражданското и се разделили. Но се родила дъщеря му Гюлшен /Галя/, от която има две внучки Диана и Доротея. И двете отдавна са в чужбина. В Англия се родили двете му правнучета.
След казармата , през 1974-а заедно с Нешко създали своя оркестър „Тракия“, чийто първи изяви били в култовото Скобелевско ханче по пътя за Димитровград. На барабаните бил Георги Михалев – Шапката, с цигулката Красимир Райчев, китаристът бил от Хасково, но не издържал на темпото и се отказал. Солистка им била Елена Фотинова /Чаушева/, после се присъединили Недялка Керанова и Пепа Янева. Бъдещата му изгора Мария Карафезиева по онова време пеела с оркестъра на съпруга си, акордеониста Али Гарджев…
През 1982-а се събрали двамата, родили им се синовете Иво и Христо, а междувременно на една сватба в Пловдивско попаднали в полезрението на Джо Бойд, дългогодишният мениджър на Пинк Флойд.
Американецът вървял подир оркестъра цяла седмица, записвал си на едно портативно матнетофонче изпълненията им и накрая ги поканил да идат на турне в САЩ.
Поканил ги ама си нямал и на идея как ще стане това, още повече че тогава вече вървяла кампанията за преименованията и такива като Ибряма били гледани през лупа.
„Каква Америка бе човек, че ние още до Съветския съюз не бяхме излизали, а мен по едно време милиционерите ме бяха запряли в Хасково, щото на една сватба сме свирили кючек…“, връща лентата обратно в годините Ибряма.
Пътека направил до тогавашния председател на Държавния съвет Георги Джагаров, за да му разрешат пътуване, най-накрая ги пуснали до Москва, концертът им бил на сцената на ВДНХ. Турнето в САЩ станало през 1988-а, били в Чикаго, там се запознал с Милчо Левиев. Дори в деня преди първия концерт го заснели в ролята на …дървосекач за холивудска продукция, чието име така и не запомнил.
Втори път ходили през есента на 1989-а, вестта за свалянето на Тодор Живков го застигнала в Лондон, казал му го преводачът, който се зачудил защо не се радва.
А малко преди това американците му предлагали да остане с оркестрантите си там, обещавали на всеки един да дадат апартамент. Отказал, и до ден днешен твърди, че не съжалява.
„Америка не е за мен, аз съм си български патриот, ама не от тия дето се бият по гърдите. Българската музика ме е направила човек, където и да отидем по света ме знаят като български музикант. Само един от оркестъра, хасковският саксофонист, Юри Юнаков, замина за САЩ, но след време. Аз се върнах защото по него време строях къщата в Богомилово, децата ни бяха мънички. Не съжалявам, макар сега да разбирам, че не мога да си извадя документи за пенсия, защото архивите на Концертна дирекция …изгорели или са се наводнили и нямам необходимия стаж…“, признава човекът, който е сред най-титулуваните родни изпълнители.
И който без тапия за завършено средно има своята звезда на славата пред зала Арена в София; носител е на титлата „Д-р хонорис кауза“ на УНИБИТ, а от 1 юни 2008-а е признат за редовен академик на Българската академия на науките и изкуствата , като дипломът му е под №17.
За рождения ден си пожелава само здраве. За себе си и за Мария. И късмет синовете им Иво и Христо да започнат някъде работа с дипломите си за икономисти от университета в Стара Загора.
Колкото до гостите за празника…специални покани до никого не е пращал. Предполага че в дома му на богомиловската улица „Скалиста“ със сигурност ще се отбият за по наздравица Нешко Нешков, Салиф Али, Васил Денев, Матьо Добрев и Атешхан Юсеинов, музикантите от оркестър „Тракия“, с които свири заедно вече 16 години .
И за които казва, че гърбом да са на естрадата знаят какво мислят и какво трябва да направят, за да докарат до екстаз публиката по света.
www.monitor.bg
