Как в Гърция се опитват да опазят морето

"Хората чакат държавата да им събира боклуците, които те разхвърлят по плажовете. Не мога да разбера този манталитет", казва един млад грък. Напоследък обаче нещо се променя. Репортаж от Епаноми:

Един от първите топли пролетни дни в Епаноми - малък крайбрежен град, разположен недалеч от Солун. На четири километровия плаж Потамос засега няма много курортисти. През лятото обаче те са хиляди – а оставените от тях отпадъци се трупат на камари. И то не само тук, а и по всички плажове в Гърция. Пластмасовите торбички и чашки, бирените опаковки и угарките са се превърнали в сериозен проблем. „През лятото положението става направо неспасяемо“, казва един рибар.

Много гърци вече не искат повече да се примиряват с това положение. Навсякъде в страната частни лица организират акции за почистване на плажните ивици, включително и тук, на Потамос. "Държавата и общините не ги е грижа за проблема с боклука; кошчетата за смет са твърде малко и не се изпразват редовно", оплаква се  една майка, която участва акцията заедно с децата си.

Все повече хора в Гърция активно се включват в опазването на природата. Присъединяват се към една нова тенденция, която се популяризира активно в социалните медии. Под хаштаговете #beachcleanup или #trashtag много хора дават израз на ангажимента си срещу замърсяването на околната среда. Сред тях са Мариос и Кристина Бахарис, които са също и организатори на почистването на плажа в град Епаноми.

„Не мога да разбера този манталитет“

Мариос е отраснал в Берлин в семейство на гърци, а от две години живее с жена си и децата си в Солун. Харесва му да живее в родината на своите родители. Безпокои го обаче безотговорното отношение към околната среда. „Много от хората тук са прекалено безгрижни и очакват държавата и общините да се погрижат за боклука, вместо сами да направят нещо. Когато Гърция и  Македония най-после се споразумяха в спора за името, на протести срещу договора излязоха хиляди, а за почистването на плажа идват едва стотина. Не мога да разбера този манталитет", казва Мариос.

Йоанис Гиовос е сътрудник на инициативата за морска защита iSea в Солун. Той се радва, че има подобни акции за почистване на плажната ивица: "Става дума не само за защита на околната среда, а за много повече - за отговорността на гражданите. Поради своята история гърците по традиция са настроени срещу държавата и държавната власт. Но е време да престанем да с това, за да настъпи някакво подобрение", казва той.

Колегата му Никос Думпас също е критичен спрямо този манталитет. Според него, той се проявявал и в отношението към морето: "Гърците обичат морето, но не се грижат за него. Смятат, че чистите води са едва ли не някаква даденост, а за боклуците, които оставят по плажовете, не ги е грижа", казва той. Организацията iSеa предлага просветни програми, за да събуди у младите хора съзнание за активна защита на околната среда.

Въпреки сравнително доброто качество на морската вода в Гърция, тъкмо найлоновите торбички и отпадните води представляват сериозен проблем за гръцките водни басейни. Благодарение на европейските закони положението донякъде се е подобрило, но само със закони нищо не става, нужно е и съзнание, казва Гиовос и добавя: “Много гърци все още смятат, че отпадъците, които замърсяват околната среда, не са кой знае какъв проблем. Те прехвърлят отговорността за замърсяването на големите фирми и политиката. За да се промени този манталитет, трябва време“.

Стела Кивелоу е професор по икономика в университета „Пантейон“ в Атина и от доста години изследва морето като ресурс. Тя подкрепя инициативата "Син растеж", създадена през 2012 г. от Европейската комисия с цел да се използват европейските водни басейни като възможност за развитие и заетост. В Гърция има над 16 000 километра крайбрежни ивици. Страната всъщност би трябвало да е водеща в разработването на перспективни стратегии за разкриването на морските ресурси, смята Кивелоу.

Морето като икономическо пространство

"Морските площи ще стават все по-важни за гръцката икономика, защото те са пряко свързани с развитието и конкурентоспособността на важни сектори;  те са от голямо значение за енергийното снабдяване не само на Гърция, а и на ЕС – заради използването на подводни кабелни мрежи и тръбопроводи", посочва Кивелоу. Трябва да се имат предвид освен това фактори като развитието на крайбрежните селища, развитието на туризма и ценните природни богатства, например природния газ. За да се използват всички тези ресурси обаче, е необходим ефективен мениджмънт на морските пространства.

„Морето е предизвикателство, което далеч надхвърля интересите на страната. Морето ни обединява и същевременно разделя. То създава синергии, но и конфликти. Остава да се надяваме, че ще се научим да си сътрудничим мирно. И че ще извличаме от това икономически и културни ползи във времената на глобализацията", посочва Стела Кивелоу. 

Вижте и тази галерия със снимки:

Източник: http://www.dw.com/bg/

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини