Световните религии и Кърджали
Пророчествата в Библията и Корана ни вдъхват надежда за победата на доброто, за обещаната навременна Божия подкрепа в най-трудните времена
Срещата-разговор на тема „Библията, Корана и пророчествата за днешното време”, организирана в Кърджали от Групата на кърджалийските творци и фондация „Надежда”, започна с поетичния предислов на Вилдан Сефер и Лияна Фероли, изразяващ творческата представа за единението между хората.
Краеведът-изследовател Мухарем Алиосман пък предложи много сходни с библейските, текстове от Корана за Авраамовите традиции, които ни отправят към ново начало и осмисляне на времето, на единството във вярата ни, даващи послания за мир, братство и отговорност между хората, за да преминем през великите знамения, които бележат края на старата и срещата на човека с новата реалност.
Призовават ни и към духовно единство, съпричастност и зачитане на общите ни корени, на общата ни божествена природа, но и ни предупреждават за идващия велик прелом, в който преходният свят ще отстъпи място на вечността.
Участникът в тематичния разговор Мюмюн Мюмюн изказа своята увереност, че пророчествата са се разгръщали в реалната история и историцизимът е най-надеждният изследващ и доказващ тяхната правота метод.
А библеистът-програмист инж. Димитър Петков, подчерта в своята беседа, че в по-голямата си час боговдъхновените свещените писания са пророчески. Че небесните откровения на пророците са били вдъхновени от Светия Дух, затова имат и голяма вътрешна дълбочина, до която прозрението и тълкуването стига трудно, защото са представени, в повечето случаи, като видения и символи.
Но пък правилното им тълкуване има голяма преобразователна и събуждаща съзнанието ни сила. И макар че това представлява дълъг процес, сега остро се нуждаем, посредством божествените слова в свещените писания, да го придвижваме напред, защото в настоящите съкратени времена, наречени последни, може да се окажем неподготвени за очакваните много по-силни от сегашните изпитания и сътресения.
И в двете свещени книги има забележителни сходства, отбеляза лекторът. И двете книги описват период на морален и обществен упадък, природни катаклизми и глобални кризи, войни, глад, епидемии, земетресения, затъмнения, климатични аномалии. Но и казват, че всичко това ще завърши с намесата на Господаря на Вселената. Че идва Второто пришествие на Исус (Иса)- Исус Христос, Който ще се завърне в слава и сила, за да победи Антихриста, да съди народите и да установи Своето вечно царство на справедливост и мир. Мюсюлманите също вярват във Второто пришествие на Исус (Иса ал-Масих), който ще убие Даджал (Антихриста), ще коригира изопаченията и ще управлява света със справедливия закон на Бога.
Че и Библията, и Корана, съдържат ясни и категорични предсказания за окончателната победа на Светлината (доброто, истината и справедливостта) над тъмнината (злото, лъжата и потисничеството).
Затова, въпреки идващите екстремни предизвикателства и тестове за нашата човечност и за здравия ни разум, не бива да губим надеждата за победата на доброто, за обещаната навременна Божия намеса. А да поддържаме силна вярата си, че хубавото тепърва предстои, защото всичко случващо се, е в плана Бога.
Да вярваме, както пише и в Корана, и в Библията, че „един ден ще има едно стадо и един пастир”. И в това, че което хората са разделили, един ден Бог отново ще събере в едно цяло.
Лили Петрова
Вилдан Сефер
Пътят хъм храма
Един е пътят ми към храма –
вървя направо без завои...
И трябва да повярвам само,
че всичко се постига с обич.
Празнувам истински живота
с надеждата да се пробудя.
Избирам пътя на доброто
и плевелите в мен изскубвам...
И в храма ставам все по-чиста:
с усмивка ведра на лицето,
с красиво чувство, с мисъл бистра.
А всъщност храмът е в сърцето...
* * *
Колко още избори ни чакат?
Колко пътища ще извървим,
за да видим светлинка във мрака
и от пепел да се възродим?
Мъничка искрица щом приемем,
тя докрай в сърцата ще гори,
за да може в болното ни време
с грижа над душите ни да бди.
Ще усетим сякаш аромата
на онази трепетна любов
към морето, въздуха, земята
под небесния златист покров.
Всъщност нужно ни е много малко:
най-доброто в нас да изберем,
за да не отнемем ничий залък,
а от хляба си да раздадем...
Нека всички днес да проумеем,
че на Бога свидни сме чеда.
И със зрънце вяра да живеем
в мир живота – скъпоценен дар.
Лияна Фероли
* * *
Единението е живот
в Единния –
в Неговото единно поле,
в което
„живеем, движим се,
съществуваме” –
И съществото изчезва,
но Същността
на Бога –
Любовта - вековечната –
в душата ни
остава…
И пребъдваме в нея,
в смиреномъдра
завършеност…
Кърджали бг вести






Коментари в сайта (0)
Все още няма коментари. Бъди първият!