Европейският съюз трябва да промени начина, по който се подготвя за природни бедствия и други извънредни ситуации. Причината е, че екстремните явления стават все по-чести и могат да засегнат едновременно няколко държави. За това предупреди председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Изявлението ѝ идва след необичайно ранния и тежък сезон на горските пожари, който постави противопожарните служби в Европа под сериозен натиск.

„Трябва да бъдем подготвени за свят, в който екстремните явления се случват по-често, на повече места и едновременно“, заяви Фон дер Лайен в Европейския координационен център за реагиране при извънредни ситуации.

Според нея климатичните промени правят екстремното време все по-непредвидимо. Това увеличава риска няколко кризи да възникнат едновременно и да надхвърлят възможностите на отделните държави да се справят сами.

300 000 души са евакуирани заради пожарите

Механизмът за гражданска защита на ЕС е бил задействан 10 пъти заради горски пожари от април насам. Близо 800 пожарникари са били предварително разположени в райони с висок риск.

През лятото са били изпратени екипи от 25 държави. От май в Европа са регистрирани четири горещи вълни.

Еврокомисарят по въпросите на готовността и управлението на кризи Хаджа Лабиб съобщи, че около 300 000 души са били евакуирани това лято заради горските пожари.

„Имаме добра стратегия, но трябва да направим повече, защото климатичните промени не чукат на вратата. Те вече са в стаята. Те са в Европа“, заяви Лабиб. Тя посочи и че Европа е най-бързо затоплящият се континент.

Над 600 000 хектара са изгорели в ЕС от началото на годината. По данни на Европейската комисия това е повече от два пъти над средното равнище за последните две десетилетия.

ЕС иска повече превенция, но остава въпросът за парите

Европейската комисия иска да измести фокуса от реакцията след настъпването на бедствие към превенцията, по-добрата подготовка и ранното предвиждане на рисковете.

Според Фон дер Лайен вече не е достатъчно ресурси да бъдат мобилизирани едва след избухването на пожари, наводнения или земетресения. Брюксел иска опитът от всяка криза да бъде използван за по-добра подготовка и по-ранна намеса при следващи бедствия.

Основният проблем остава финансирането. Европейските правителства са под натиск да ограничават разходите. В същото време продължават преговорите за предложения дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2027–2034 г.

Германия, Австрия, Дания, Финландия, Нидерландия и Швеция настояват за намаляване на предложените разходи.

Еврокомисарят по въпросите на климата Вопке Хукстра призна, че възможностите за допълнителни разходи са ограничени. Според него обаче предварителните инвестиции в адаптация към климатичните промени струват по-малко от възстановяването след бедствия.

„Всички данни показват, че предварителните инвестиции са много по-евтини, отколкото да бъдеш засегнат от пожар или наводнение и след това да плащаш за щетите“, заяви Хукстра.

От пожари и наводнения до кибератаки и саботажи

ЕС разширява и разбирането си за гражданска защита. Подготовката вече не е насочена само към отделни природни бедствия, а към възможността няколко различни кризи да възникнат едновременно.

Наред с пожарите, наводненията и другите екстремни метеорологични явления Брюксел обръща внимание на кибератаки, саботажи срещу критична инфраструктура, включително енергийни обекти и болници, както и на други хибридни заплахи.

Еврокомисари от държавите по източния фланг на ЕС наскоро призоваха Фон дер Лайен за спешни действия заради нарастващите руски заплахи срещу балтийските държави. Сред предложенията е създаването на пост на високопоставен координатор за региона.

Още през март 2025 г. Хаджа Лабиб призова за по-добра координация, повече резерви за извънредни ситуации и по-устойчиво население. Част от подхода е домакинствата да бъдат подготвени да се справят самостоятелно поне 72 часа при възникването на сериозна криза.