Георги Кулов проследява един продължил десетилетия спор за произхода и съдбата на името Кърджали

Името Кърджали е преживяло повече от един опит да бъде сменено. През различни години са предлагани нови названия, зад които стоят различни представи за миналото на града. И все пак Кърджали остава Кърджали – име, натрупало история, спорове и памет. Към този продължил десетилетия спор се връща Георги Кулов в статията си „За името на града“. Той проследява старите публикации, легендата за Кърджа Али, обществените дебати и различните опити за преименуване. Така въпросът откъде идва името постепенно се превръща в разказ за самия град и за начина, по който различни поколения са гледали на неговото минало.

Още в началото Кулов припомня, че въпросът отдавна занимава и краеведи, и учени: „Произходът на името на град Кърджали винаги е стоял на вниманието на краеведи и учени. То е предизвиквало сериозни дебати на страниците на местния печат. Периодично общественици са излизали с предложението за промяна на името. И винаги насреща са заставали сериозни изследователи.“

Най-познатото обяснение отвежда към Кърджа Али. Георги Кулов го представя така: „Най-популярна е тезата застъпена в Годишника на Одринския вилает, според която името се свързва с гроба на алевитския светец Кърджа Али-баба.“

Следвайки преданието, авторът разказва за Кърджа Али, за неговия духовен път, пребиваването му в Родопите и смъртта му. Но легендата не е приета като достатъчно историческо доказателство. Кулов отбелязва: „Тезата също е спорна. Съжителството на живи и мъртви в исляма е несъвместимо, тъй като те са представители на два различни свята.“ Тъкмо тук минава една от важните линии в текста – между преданието, което се предава през поколенията, и онова, което може да бъде доказано с исторически извори.

Най-оживеният спор идва през 1930–1931 г., когато железопътната линия достига Кърджали. Покрай името на бъдещата гара отново се поставя и въпросът дали градът трябва да запази своето име.

Георги Кулов пише: „Най-сериозният дебат за името на Кърджали се разгаря през 1930-1931 г., когато строителството на ж.п. линията наближава града.“

Създадена е специална комисия с участието на професорите Асен Златарски и Атанас Иширков и познавача на Родопите Христо Караманджуков. Тя предлага името на средновековния родопски владетел Момчил: „Комисията излиза с предложение Кърджали да бъде преименован на името на родопския деспот от XIV в. Момчил.“ Предложението обаче предизвиква остра полемика. Христо Караманджуков защитава промяната, а Иван Герджиков настоява старото име да остане. Кулов предава думите му: „името е историческо и трябва да се запази, за да ни напомня за кърджалиите, за най-страшното кърджалийско време в България, пък и спомен да бъде в чест на основателя на града Кърджа Али“

Резултатът е кратко обобщен: „Надделява мнението на Иван Герджиков и градът запазва името си.“

Спорът обаче не приключва. През 1936 г. отново се предлага ново име: „Караманджуков отново предизвиква дебат през 1936 г. В сп. „Родопа“ излиза статия на Ст. Чакъров, който предлага градът да носи името Преображен.“

Следват нови дискусии, които с различна сила продължават до 1942 г. Десетилетия по-късно въпросът отново се появява. Георги Кулов проследява предложенията едно след друго: „Идеята за преименуването на града се лансира отново през 1971 г. от Цветан Михайлов.“

А през 1977 г.: „През 1977 г. Генчо Камбуров предлага градът да носи името Симеоновград.“

Само година по-късно се появява още една версия: „На следващата година Момчил Чалъков извежда името от жерка (воденица б.а.) и предлага да бъде преименуван на Жерново.“

Спорът се връща през различни години и при различни обстоятелства. Но името устоява на всички предложения за промяна.

В началото на 1990 г. темата отново излиза на дневен ред. Група работници от ОЦК изпращат до вестник „Нов живот“ предложение за преименуване на Кърджали. Георги Кулов, тогава уредник в отдел „Археология“ на Историческия музей, е сред хората, от които редакцията търси мнение. Той си спомня: „Отхвърлих предложението. Посочих, че в османски данъчен регистър от XVI в. се споменава за съществуването на християнско селище с името Кърджалу.“

Тук разказът излиза извън рамките на легендата за Кърджа Али. Георги Кулов насочва вниманието към старо селище в долината на Арда и към наблюденията си от теренните обхождания: „При теренни обхождания регистрирах голямо селище, разположено срещу устието на р. Върбица. Тук е имало брод и селището е било ключово.“

Към това се прибавя и едно местно название, запазено в паметта на хората: „Местните хора наричат мястото „Буюк ерджели“ – голяма седловина. В противовес на днешното Кърджали, което според тях е „Кючюк ерджели“ – малка седловина. Жителите на Седловина и до днес сливат двете думи и наричат града Кюерджели.“

Това е друга следа към произхода на името – интересна, но все още нуждаеща се от доказателства.

Георги Кулов не представя своето предположение като окончателен отговор. За него решаваща остава тежестта на изворите: „Всеки сериозен изследовател знае, че меродавни са писмените извори. Само епиграфски паметници могат безапелационно да посочат произхода на името на Кърджали.“

В тези думи е и мярката, с която авторът подхожда към целия спор. Легендите имат своето място в паметта, но когато се търси историческият произход на едно име, доказателствата са тези, които трябва да говорят. Но името на един град живее не само в документите. То е и част от паметта на хората, които са родени, израснали или са свързали живота си с това място. Именно към тази човешка страна на спора насочват и финалните думи на Георги Кулов: „Разбира се това не означава, че ще има историческа мотивация за промяната на името. То е знаково, както за живеещите в него турци, така и за българското население.“

Статията на Георги Кулов не слага точка на спора за произхода на името Кърджали, а може би не това е нейната задача. По-важното е, че събира на едно място различните следи, връща ни към старите дебати и оставя отворен въпроса, на който историята все още не е дала окончателен отговор. Името остава – такова, каквото поколения кърджалийци са го произнасяли и разпознавали като свое.

проф.д-р Венелин Терзиев

Кулов, Георги. За името на града. // Кърджали на историческата карта. Габрово: Екс-Прес, 2019, с. 116–119. ISBN 978-954-490-653-5.

Снимка 1. Посрещането на първия влак в Кърджали, 8 ноември 1931 г. Именно около изграждането на железопътната линия през 1930–1931 г. се разгаря един от най-сериозните обществени спорове за името на града. Снимка: Държавна агенция „Архиви“, ДА – Кърджали, ф. 50, л. 1.

Снимка 2. Кърджали през 1939 г. През 30-те години на ХХ век въпросът за името на града неведнъж влиза в обществения и местния печат, а сред предложенията за неговото преименуване са Момчил и Преображен. Снимка: Държавна агенция „Архиви“, ДА – Кърджали, ф. 50, л. 6.