Има градове, които просто обитаваме.

Има и градове, които носим в себе си.

Кърджали е от вторите.

В чест на 21 октомври – Деня на Кърджали, ние, членовете на Клуб „Екскурзоводи“ към Български туристически съюз „Перперикон 2026“ – Кърджали, каним всички наши съграждани на една различна разходка из града.

Нарекохме я:

„ПАМЕТ ЗА КЪРДЖАЛИ“

22 октомври

18:00 часа

Начало: паметникът на генерал Васил Делов

Не случайно ви каним ден след празника и точно вечерта.

Искаме да сме приключили работния ден.

Да сме прибрали децата от училище.

Да сме взели внучетата от детската градина.

И после просто да ги хванем за ръка.

Защото паметта за един град не се наследява автоматично.

Тя се разказва.

Ще започнем пред паметника на генерал Васил Делов – освободителя на Кърджали.

Ще се поклоним пред паметника на родопския славей Кадрие Лятифова – голямата певица и майка на известния български скулптор Вежди Рашидов.

Ще застанем пред паметника на капитан Георги Георгиев – кърджалиеца, превърнал се в първия българин, обиколил света с яхта.

Ще си спомним и за Георги Трифонов – именития български художник, оставил частица от таланта си и тук, в Кърджали, със своето платно за Майка България.

След това ще се поклоним пред Паметника на освободителите в Централната градска градина.

Там ще разкажем за онези, които са дали най-скъпото – живота си – за свободата на Кърджали и за свободата на България.

Защото свободата не е просто дума, която произнасяме на празник.

Свободата има цена.

И тази цена е платена от хора със семейства, мечти и бъдеще, които са отдали живота си за нещо по-голямо от тях самите.

После ще тръгнем по старата главна.

Но този път няма просто да вървим по нея.

Ще слушаме града.

Ще разкажем за три забележителни жени – Кирилка Димитрова, Станка Димитрова и Кера Милушева.

Жени с мисия.

Жени, които са дали на Кърджали знания, култура, памет и любов.

Жени, които са вярвали, че този град трябва да го бъде.

Че трябва да ги бъде хората му.

Че трябва да имат памет за Кърджали, за Родопите, за България.

Защото градът не е само улици и сгради.

Градът са хората, които оставят нещо след себе си.

Ще стигнем и до паметника на войводата Димитър Маджаров – спасителя на тракийските българи.

Заедно с войводата Руси Славов около Маджарово те спасяват близо 20 000 човешки живота в страшните дни на 1913 година.

Последните години от живота си Димитър Маджаров прекарва именно в Кърджали. Тук завършва земният му път.

До него ще почетем и капитан Петко войвода – закрилника на Родопите.

Кърджали и днес пази жива паметта за него. Немалко от наследниците на капитан Петко войвода живеят именно в нашия град.

А финалът?

Той може да бъде само на едно място.

Пред Регионалния исторически музей.

Защото коя друга сграда, коя друга институция би могла по-добре да сложи точка на един разказ, наречен „Памет за Кърджали“?

Но там ще събудим и една друга памет.

Паметта за Давид Овадия – поета, роден тук, в Кърджали, съвсем близо до музея.

Ще покажем мястото, където е била родната му къща.

Самата къща вече няма да можем да покажем.

Няма я.

Можем да кажем, че е била частна собственост.

Че собствениците са я продали.

Че така са се стекли обстоятелствата.

Но когато говорим за памет, обясненията не трябва да бъдат толкова прости.

Понякога трябва да имаме смелостта да кажем:

Не направихме достатъчно.

Защото градът не е само онова, което строим.

Градът е и онова, което не позволяваме да изчезне.

Затова на 22 октомври от 18:00 часа ви каним да бъдете с нас.

Елате с децата си.

Елате с внуците си.

Хванете ги за ръка.

Нека заедно извървим няколко улици.

И по тях да им разкажем за хората, които са били тук преди нас.

За онези, които са воювали.

За онези, които са творили.

За онези, които са пели.

За онези, които са спасявали човешки животи.

За онези, които са създавали култура.

За онези, които са дали живота си за свободата.

Защото един ден нас няма да ни има.

Но ако сме си свършили работата, паметта ще остане.

Кърджали е град, който трябва да помни.

Кърджали е град, който трябва да разказва.

Кърджали е град за обичане.

Молим всички, които имат желание да уважат събитието и да извървят маршрута с нас, да се запишат с кратък коментар под тази публикация – „Ще бъда там“, „Идваме“ или просто с броя на хората.

Това ще ни помогне да знаем приблизително колко души да очакваме и да бъдем подготвени така, както заслужава този ден и нашият град.

22 октомври | 18:00 часа

Паметникът на генерал Васил Делов

Доведете децата. Доведете внуците.

Да им разкажем Кърджали.

Защото паметта не е само минало.

Паметта е онова, което предаваме нататък.

Георги Кючуков