Кандидат-президентската кампания започна. Участници в надпреварата са 27 двойки. Има фаворити, има и скрити лимонки. До финала може да се случи всичко. Шоуто е гарантирано. А става дума за нещо много, много сериозно. Как ще се отнесем към този избор, зависи само от нас.

Броят на участниците и проявите на някои от 27-те подсещат за ефекта на Дънинг-Крюгер. Става дума за хора със слаби познания и интелект, които силно надценяват своите способности и са прекалено самоуверени. На всичкото отгоре живеят с илюзията за превъзходство над останалите. Дори не осъзнават колко малко знаят.

И все пак: много ли са 27 кандидат-президентски двойки?

Абсолютен световен рекорд по брой кандидати за президент поставя Кения, където през 2022 г. се състезават 53-ма претенденти.

Европа не изостава. През 2017 г. в Украйна кандидатите са 44 – рекорд за страната.

Интересен пример е Исландия, която е с население около 400 000 души (малко повече от Пловдив): през юни 2024 г. там е имало 12 кандидати за президент. Печели Хала Томасдотир.

В Зимбабве на последния президентски вот се явяват 23-ма кандидати да наследят Емерсън Мнангагва.

В Либерия, нация с два милиона избиратели, 20 кандидати се надпреварват за мястото на първата жена-държавен глава в Африка Елън Джонсън Сърлийф.

В Бенин кандидатите са 32-ма, а избирателите - 4,7 млн.

В Централноафриканската република 30 души провеждат бурна кампания за високия пост.

А в Нигер опозиционният кандидат Хама Амаду агитирал от затвора.

В Сомалия шестима президенти са се изредили без да има избори в страната от 80-те години на миналия век.

Либия е имала седем президенти, откакто Муамар Кадафи беше убит през 2011 г.

Гвинея-Бисау е имала седем президенти за 10 години. Един от тях е бил убит, един е починал от естествена смърт, а трети е бил свален с военен преврат.

Владимир Путин премахва ограничението за президентски мандати чрез радикална промяна на Конституцията на Русия през 2020 г. Тя е известна като „зануляване на мандатите“. Може да се кандидатира за още два шестгодишни мандата.

„Кралят на кокаина“ Пабло Ескобар е мечтал цял живот да стане президент на Колумбия. През 80-те години на м.в. той влиза в политиката като депутат и става зам.-председател на Камарата на представителите (Конгреса на Колумбия). Готви се за президентски избори, но е разобличен като най-големият наркотрафикант в света. Грози го затвор и той се опитва да избяга, но е убит в престрелка.

Американецът Юджийн Дебс се е кандидатирал 5 пъти за президент, през 1900, 1904, 1908, 1912 и 1920 г. Той е важна фигура в Синдикатите на железниците. Лежал е 6 месеца в затвора.

Бившият президент на Аржентина Кристина Фернандес де Кирхнер - от 2007 до 2015 г., е осъдена на 6 години затвор за корупция и измами.

Във Франция Жак Ширак, който е президент от 1995 до 2007 г., получава условна присъда 2 години затвор за корупция.

Никола Саркози, който наследява Ширак като президент от 2007 до 2012 г., е признат за виновен за финансови закононарушения и получава три години затвор през 2021 г.

Бившият израелски президент Моше Кацав - от 2000 до 2007 г., е осъден през 2011 г. на седем години затвор за изнасилване на своя сътрудничка, докато е бил министър през 90-те години на миналия век и е тормозил сексуално две жени, докато е бил президент. Той излежава пет години, преди да бъде освободен през 2016 г. условно.

35-ят президент на САЩ Джон Кенеди е бил известен с това, че е употребявал огромно количество лекарства, заради наследствена болест и други здравословни проблеми. Брат му Робърт Кенеди се шегувал: „Ако комар ухапе брат ми, комарът умира“. Въпреки това Джон Кенеди воюва като морски офицер по време на Втората световна война и е награден с държавно отличие за проявен героизъм.

Първият президент на Руската федерация Борис Елцин е публично известен с проблемите, които е имал с алкохола. В някои моменти това води до международни скандали.

Мустафа Кемал Ататюрк, основателят и първи президент на Турция е известен със слабостта си към алкохола. Според медицинските данни умира от цироза на черния дроб.

Вацлав Хавел, големият писател и драматург и бивш президент на Чехия в свои спомени и биографии е откровен за младежките си години и бурните си бохемски навици, свързани с алкохола в средите на дисидентите.

Но да се върнем у нас.

Не липсват пикантни истории и такива за корупция, свързани с населявалите „Дондуков“ 2. Любовни афери, връзки с подземни босове и олигарси, някои от които бяха разстреляни, ловни страсти по време на национален траур, подкупи, съмнително придобиване на имоти и пр.

Българите все още не сме свикнали да говорим за тези неща открито. Както бе в САЩ за секс скандала около президента Клинтън и стажантката Моника Люински. Или в днешно време за разкритията в „досиета Епстийн“.

Та, много ли са „състезателите“ за приза „Дондуков-2“ у нас? Спорно е. Тревогите идват от качеството – съмненията са много и основателни.

Джорж Оруел пише във „Фермата на животните“: „Всички животни са равни, но някои животни са по-равни от други.“ И още: „Ако свободата изобщо означава нещо, това означава правото да казваш на хората това, което не искат да чуят.“

На 25 октомври думата имат избирателите. На балотажа – отново. Тогава ще стане ясно, що за „ферма“ сме…