И понеже нашите миротворци разбират края на войната като капитулация на Украйна и победа за Кремъл, ще им припомня думите на Ърнест Хемингуей: „Човек може да бъде унищожен, но не и победен“.

В Брюксел българският премиер заел позиция, различна от европейските си колеги. Те подкрепят Украйна и критикуват договорката на Тръмп с Путин за дизел. Не е новина. Вече няма никакво съмнение, накъде се е запътил Радев и къде иска да заведе и нас.

Засега руски дронове разрушават и потапят кораби близо до българския бряг. Загинаха моряци, но за властта в София по-страшното е, че цените на бензиностанциите не падат. Добре, че поне Народния театър продължава да играе своите пиеси, публиката се радва, нищо, че отвън въртят хора под звуците на „Бяла роза“. (Всъщност още ли го правят т.н. „патриоти“?).

Излиза, че „украинците може да са жертва на кървава агресия и да са ни мили, но руснаците са ни по-мили“.

Казано с повече думи: Ама моля ви, писна ни от тези украинци! Тук лъскави коли, а ние им наливаме милиони и им подаряваме оръжие и техника от складовете на нашата армия! Безобразие! Нашите деца и родители имат нужда от тези пари!“.

Привърженици на Радев, партията му и ордата на Копейкин с това пълнят социалните мрежи.

Всъщност Радев казал на държавните глави от ЕС: „Знаете ли какъв е проблемът ни в Европа в момента? Високите цени на горивата. Оценяваме всяка стъпка, която води до намаляване на цените на горивата и гарантира нашата конкурентоспособност“. Не войната и вече милионите жертви, а горивата. Това ще се изучава някой ден.

Добре, де, ако литър дизел е 2 евро на колонката, каква е цената на литър пролята украинска кръв?

Само че това изчисление не е премиерска работа. Премиерите са заети с много по-важни неща. Например Радев заявява – все в Брюксел, че украинците трябва веднага да спрат обстрела на руски рафинерии. Щото нали, не е хубаво така. И разбира се подкрепил договорката между Тръмп и Путин за руско дизелово гориво – това вече го казах по-горе. Тази мушенгия на най-високо ниво трябва да подпре счупения имидж на американския президент преди междинните избори на 3 ноември. Няма как да стане, но надеждата умира последна.

Няма значение, че Германия, Швеция, Италия, Полша и куп други европейски страни са на обратното на радевото мнение. Явно не са му ниво. Генерал Радев плува в стратегическото мислене както български политик в корупционна схема. Сиреч, уверено и на скорост.

Лошата новина за Радев, прогресистите му, копейките, ушанките и всички, които измерват своя живот и този на другите в литри дизел за колата, украинците нямат намерение да се предават и да коленичат пред Путин. Няма да ги принуди и Путин. Още по-малко някой в София.

Българите са преживели много по-страшни времена от сегашните. Бабите и прабабите ни помнят няколко войни, в които мъжете им и синовете им са били на фронта да защитават земята, страната и семейството си. Много не са се върнали, а кръвта им е текла в окопи, кърища, реки и чукари. Имали сме управници, които са отстоявали интереса на България и българите чрез смели решения, решителни действия и не са се свивали пред великите сили като мижитурки. Преживели сме провали и дори катастрофи. Но въпреки черните облаци българите са отваряли сърцата и дома си за арменци, македонци, евреи, белогвардейци и пр. Не са правили сметка на човещината.

Когато Раковски и Дякона, а след тях Хаджи Димитър, Ботев, Караджата, Бенковски, Волов, Бачо Киро, Каблешков и останалите развяват зеления байрак и залагат живота си срещу свободата на своя род, по цял свят хиляди ги подкрепят, изумени от тяхната саможертва. В това е величието, което някои така и не желаят да схванат. Не цените на шаяка и свещите са били главният проблем. Магията е в свободата и независимостта.

Прочетох думите на Джорджа Мелони пред италианския парламент. После ги прочетох отново. Не за първи път тя показва що е достойнство и трезва оценка. Не е била във военни академии, нито в казармата, но е научила – сигурно в семейството и от умни хора, - че само достойният може да решава трудни ситуации и да гради бъдеще. И за себе си, но най-вече за следващите поколения.

Г-н Радев, пета година руските войски разрушават и безчинстват в Украйна. Може Русия в различни периоди да е била велика, създала е култура на световно ниво, има големи учени и откриватели. Но Путин и ордата край него не са достойни за това наследство. Те предадоха всичко, което нацията е постигнала дори в мракобесни времена и режими.

Нашето разузнаване няма да ви каже, защото не се занимава с дреболии, но като журналист се ровя в сводките за военните действия и ето какво открих. На 16 септември 2026 г. руска ракета унищожава помещенията с реквизита, декорите и студиото на театър „Квартал 95“ в Киев. Изгорели са уникални сценични костюми, художествени платна, декори, музикални инструменти и пр.

Дни по-късно е унищожена сградата на театър, след като вечерта там се е играла пиесата „Портокалов пунш“, а в главната роля е участвала известната украинска актриса Ирма Витовска. Слава Богу публиката, актьорите и сценичните работници са се били прибрали. Двама от пазачите не са имали този късмет...

Но това са „косвени жертви“ и нямат отношение към цената на горивата, нали? Те не са интересни за голямата политика.

Неслучайно споменавам театрите…

Не, така не става!

Ако формулата „да си налягаме парцалите“ работеше България нямаше да я има днес на картата.

Давам пример с унищожени театри, но в разруха и огън гинат жилищни сгради, болници, училища, университети, библиотеки, мостове, влакове, автобуси... Плюс стратегическите електроцентрали и енерго комуникации, разбира се. Това Русия има право да го прави, но украинците не бива да отвръщат, още повече да удрят рафинерии. Защото нас ни интересува литъра дизел!

Цитирал съм и друг път думите на Стефан Караджа, когато в разгара на сражението с многочисления турски аскер, в което го раняват, четници се обръщат към него: „Войводо, обградени сме, ще ни избият…“ На което Караджата отговаря: „Една кръв ни остана, и една земя да я попие“. Бил е на 28 години и очевидно не е имал мъдростта на днешните ни велможи да си гледа рационално на живота, да отвори дюкян и да следи цените на памука, гайтаните и олиото…

Огнян Стефанов