В изявлението си от 22 октомври руският президент Владимир Путин заяви, че бъдещите преговори трябва да определят гаранциите за сигурността на Русия, както и по-широките правила за европейската сигурност. По думите му именно американският пратеник Стив Уиткоф е предложил разширяване на дневния ред.

Европейците засега не са поканени да участват в разговорите за сигурността на собствения си континент. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков уточни, че в Абу Даби ще се срещнат представители на Украйна, Русия и САЩ. Той призна, че европейските държави не могат да бъдат изключени от процеса в дългосрочен план, но обвърза участието им с позицията, която ще заемат.

Връщане към ултиматума от декември 2021 г. и териториалните претенции

Някои руски експерти имат съвсем конкретна представа какво трябва да включват предстоящите преговори.

Станислав Ткаченко, експерт от дискусионния клуб „Валдай“, открито говори за връщане към исканията от декември 2021 г. Те включват ограничаване на военното присъствие на НАТО до нивата отпреди разширяването на Алианса, премахване на новите бази и военни съоръжения в балтийските държави и Източна Европа и спиране на по-нататъшното разширяване на НАТО.

Към тези искания Ткаченко добавя признаване на завзетите територии, отмяна на санкциите и връщане на замразените руски активи. Аргументът му е, че Москва смята и Европейския съюз за губеща страна в конфликта и затова очаква отстъпки и от него.

Ткаченко дори допуска нови руски териториални претенции към Одеса, Николаев и Харков. Според него позоваванията на Путин на „исторически територии“ оставят възможност за подобни претенции.

В същото време преговорите могат да продължават паралелно с военните действия.

Военните действия може да продължат и през 2027 г.

Дмитрий Тренин, президент на Руския съвет по международни отношения, смята, че замразяването на бойните действия по настоящата фронтова линия не отговаря на интересите на Русия.

Въпреки това разговорите със САЩ си заслужават, тъй като вече дават определени резултати. Тренин отбелязва, че Москва се е съгласила да обсъжда преди всичко бъдещата система за сигурност след войната.

По неговата прогноза бойните действия може да продължат и през 2027 г. Конкретните условия на евентуално споразумение ще зависят от обстановката на бойното поле. Преговорите могат да се водят още сега, но решенията ще зависят от военните резултати.

В Москва вече се подготвят и обяснения за възможността преговорите отново да не доведат до резултат.

Фьодор Лукянов тълкува новите украински предложения като опит на Володимир Зеленски да намали натиска от страна на Доналд Тръмп. Според него Киев може да се откаже от вече постигнати договорености, подкрепен от европейските държави.

Затова, по думите му, пристигането на Уиткоф с нови идеи все още не означава нищо конкретно.

Политически дивиденти преди междинните избори в САЩ

Междувременно Москва намира поводи за празнуване още преди да е постигната каквато и да било сделка.

Депутатът от руската Държавна дума Олег Матвейчев смята за успех самия факт, че САЩ разговарят с Русия като с равноправна страна и обсъждат с нея широк кръг от глобални въпроси. Според него не е необходимо срещата да доведе до конкретен резултат, за да бъде оценена положително.

Матвейчев възприема сравнението между евентуална среща на Путин, Тръмп и китайския лидер Си Дзинпин с „Ялта-2“ като признание за специалния статут на Русия. По този начин страната отново се оказва сред държавите, които определят бъдещия световен ред.

Към символичния успех се прибавят и очакваните практически ползи.

Депутатът Леонид Слуцки определя срещата с Уиткоф като дипломатически „майсторски клас“ на Путин и посочва облекчаването на санкциите и сделката със САЩ за дизелово гориво. Според него това вече е доказателство за успешно възстановяване на отношенията с Вашингтон. Слуцки очаква следващите преговори да отчитат изцяло руските интереси.

Тръмп е възприеман и като партньор за оказване на влияние върху Украйна и Европа.

Политическият коментатор Геворг Мирзаян предполага, че Москва и Вашингтон обсъждат координирана политика спрямо тях. Според него Тръмп иска да представи пред избирателите си успех във външната политика, да върне европейците към по-голямо подчинение и да установи енергийно сътрудничество с Русия.

Приближаването на американските избори също се разглежда в Москва като възможност.

Борис Межуев открито определя Тръмп като съюзник по въпроса за уреждането на конфликта. Според него американският президент се нуждае от мирен план, който да представи на избирателите, дори ако той все още не е подписан. Русия може да му помогне да постигне този политически резултат, като едновременно с това прокарва собствените си искания.

Въпреки това в Москва има и недоволни от тази линия. Сред тях са Александър Дугин, Константин Малофеев и Сергей Караганов, които са обединени от обща мания по използването на ядрено оръжие. В последните си интервюта и публикации те открито призовават Путин да използва ядрени оръжия срещу Украйна и Европа.

Антон Герашченко – настоящ съветник и бивш заместник-министър на вътрешните работи на Украйна. Бил е депутат във Върховната рада в периода 2014–2019 г.