Проверката установява сериозни нарушения и слабости при управлението на средствата за пътища. Сред тях са многократно увеличаване на стойността на договори, поемане на задължения без осигурено финансиране, забавени плащания и недостатъчен контрол върху извършените дейности.

Според одиторите АПИ е поела ангажименти, които обвързват бюджетни средства за общо 11 години и два месеца. Това създава риск от забавяне на плащанията към строителните фирми и затруднения при изпълнението на пътни проекти.

Заради недостига на средства през проверявания период правителството е отпуснало допълнително 1,6 млрд. лева по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. От тях 1,2 млрд. лева са предназначени за текущи ремонти и поддръжка на пътищата.

Договор за 18,7 млн. лева е нараснал до близо 396 млн. лева

Една от най-сериозните констатации е значителното увеличение на стойността на договорите след подписването им.

От общо 213 договора за поддържане на републиканската пътна мрежа по 139 са сключени допълнителни споразумения за 5,6 млрд. лева. Тази сума надхвърля с 78% първоначалната им прогнозна стойност.

При 64 договора за ново строителство с обща прогнозна стойност 4,8 млрд. лева са одобрени допълнителни споразумения за 1,9 млрд. лева. По други 74 договора за основен ремонт на стойност близо 747,4 млн. лева са възложени допълнителни дейности за 42,7 млн. лева.

Одиторите посочват и конкретни примери. Договор за 18,7 млн. лева впоследствие е достигнал близо 396 млн. лева след допълнителни споразумения и уреждане на други плащания – увеличение над 21 пъти.

При съвместна проверка на финансовото и регионалното министерство е установено, че 315 млн. лева от проверените разходи, или 98,6%, са били за основни ремонти, реконструкция и ново строителство. Това са дейности извън първоначално договореното текущо и зимно поддържане. Заради забавени плащания АПИ е поела и над 6,9 млн. лева за лихви и съдебни разноски.

При друг договор, първоначално оценен на 28 млн. лева, ангажиментите и фактурираните дейности са достигнали 424 млн. лева. По трети договор за 17,6 млн. лева са извършени и платени дейности за близо 130 млн. лева.

Над 1 млрд. лева за индексации, част от тях без осигурени средства

Сметната палата установява проблеми и при увеличаването на договорните цени заради инфлацията.

АПИ е сключила 56 спогодби за близо 1,1 млрд. лева. Към 30 юни 2026 г. са изплатени малко над 761 млн. лева. Според одиторите част от споразуменията са подписани без осигурено финансиране, а индексации са договаряни дори по прекратени договори.

При една от проверките са установени близо 1 млн. лева, договорени и изплатени над законово допустимото.

Друг сериозен проблем е забавеното одобряване и изплащане на вече извършени дейности. Към средата на 2026 г. в АПИ все още е имало документи за работа, изпълнена през 2022, 2024 и 2025 г., които не са получили окончателно одобрение.

Сметната палата посочва, че няма определен максимален срок за одобряване на тези документи, нито ясни критерии за реда на плащанията. Това създава риск от неравнопоставено третиране на изпълнителите, натрупване на лихви и съдебни дела.

Неотчетени навреме разходи за 1,5 млрд. лева

В резултат на одита са направени счетоводни корекции за 1,5 млрд. лева във финансовия отчет на регионалното министерство за 2025 г.

Те включват 1017 неодобрени документа за текущи ремонти и поддръжка на стойност близо 1,2 млрд. лева, неотчетени индексации за 312,5 млн. лева и лихви за близо 6,2 млн. лева.

Сметната палата уточнява, че корекциите не създават нови задължения, а отразяват вече възникнали разходи, които не са били отчетени навреме. Според одиторите, ако това беше направено своевременно, през 2020, 2021, 2024 и 2025 г. щяха да бъдат надхвърлени законовите ограничения за поемане на нови задължения за разходи.

Проверката разкрива и пропуски в контрола върху строителните дейности. В АПИ липсва единна система за проследяване на документите от областните пътни управления до окончателното плащане. Установени са незаверени копия, електронни таблици без дати и подписи, както и липсващи или недостатъчни доказателства за количеството и качеството на вложените материали.

Според одиторите тези пропуски затрудняват проверката дали отчетената работа действително е извършена и създават риск от повторно възлагане и заплащане на едни и същи дейности.

Сметната палата заключава, че проблемите не се дължат единствено на недостига на средства, а и на липсата на дългосрочно планиране, ясни правила и ефективен контрол. След одита институцията е отправила 10 препоръки и 5 подпрепоръки към Управителния съвет на АПИ.