Внезапен силен шум, неочаквано движение или ситуация, която възприемаме като заплашителна, могат да предизвикат почти мигновена физическа реакция. Сърцето започва да бие по-бързо, дишането се ускорява, мускулите се напрягат, а понякога се появяват изпотяване и треперене. Тези промени настъпват толкова бързо, че често предхождат съзнателното осъзнаване на случващото се. Макар усещането да бъде неприятно, то представлява част от сложен защитен механизъм, който е помогнал на човешкия организъм да оцелява в опасни ситуации в продължение на хиляди години.

Как мозъкът разпознава опасността и задейства сърдечната реакция?

Когато човек се сблъска с неочакван или плашещ стимул, информацията от сетивата достига до мозъчни структури, участващи в обработването на емоциите и оценката на опасността. Особено важна роля има амигдалата – структура, разположена в медиалната част на слепоочния дял, която участва в разпознаването на емоционално значими стимули, включително потенциални заплахи.

Амигдалата взаимодейства с хипоталамуса и други мозъчни области, които регулират автономните реакции на организма. При възприемане на опасност се активира симпатиковият дял на автономната нервна система, отговорен за мобилизирането на организма при физическо или емоционално напрежение.

Тази реакция е известна като „бий се или бягай“. Тя представлява еволюционно формиран механизъм, който подготвя тялото да реагира бързо при заплаха.

Един от първите ефекти е ускоряването на сърдечната честота. Симпатиковите нервни окончания освобождават норадреналин, който въздейства върху бета-1 адренергичните рецептори в сърцето. Това увеличава честотата на електрическите импулси, генерирани от синусовия възел - естествения пейсмейкър на сърцето.

В резултат сърдечният мускул започва да се съкращава по-често, а при симпатикова активация се увеличава и силата на съкращенията. По този начин организмът може да осигури по-голямо количество кръв и кислород за тъканите, които ще бъдат най-активни при евентуално физическо натоварване.

Адреналинът и реакцията „бий се или бягай“

Освен непосредственото действие на симпатиковата нервна система, важна роля в реакцията на страх играят и катехоламините, отделяни от надбъбречните жлези.

При активиране на симпатиковата нервна система надбъбречната медула освобождава адреналин и норадреналин в кръвообращението. Тези хормони усилват и поддържат физиологичните промени, необходими за справяне с потенциалната опасност.

Адреналинът стимулира сърдечната дейност, подпомага разширяването на бронхите и променя разпределението на кръвния поток. Кръвоснабдяването на скелетната мускулатура може да се увеличи, докато активността на някои процеси, свързани с храносмилането, временно намалява.

Едновременно с това черният дроб освобождава повече глюкоза в кръвта, осигурявайки допълнителен енергиен ресурс. Зениците могат да се разширят, вниманието се изостря, а мускулите се подготвят за действие. Всички тези промени имат обща цел – да повишат вероятността за успешно справяне със заплахата.

Организмът може да реагира по подобен начин както при реална физическа опасност, така и при психологически стрес. Например публичното говорене, силното притеснение или гледането на филм на ужасите могат да предизвикат ускорен пулс, въпреки че не съществува непосредствена заплаха за живота.

Това се обяснява с факта, че мозъчните механизми за оценка на опасността се влияят не само от обективните обстоятелства, но и от спомените, предишния опит и индивидуалното възприемане на ситуацията.

Защо понякога усещаме сърцето си толкова силно?

При внезапна уплаха някои хора усещат не просто ускоряване на пулса, а силно туптене в гърдите, шията или дори в главата. Това усещане се нарича палпитация и може да бъде свързано както с повишената сърдечна честота, така и с по-силните сърдечни съкращения.

В състояние на страх вниманието често се насочва към вътрешните телесни усещания. Поради това нормални физиологични промени могат да бъдат възприети като необичайно интензивни.

Ускореното дишане също допринася за характерните симптоми. При изразена тревожност може да настъпи хипервентилация, която понижава концентрацията на въглероден диоксид в кръвта. Това понякога води до замайване, мравучкане по крайниците, чувство за недостиг на въздух и допълнително засилване на страха.

Така може да се формира порочен кръг, при който уплахата ускорява сърдечната дейност, а усещането за сърцебиене на свой ред увеличава тревожността.

^{Референции:}

^{1. Immanuel, Sarah, et al. ‘Heart Rate Variability for Evaluating Psychological Stress Changes in Healthy Adults: A Scoping Review’. Neuropsychobiology, vol. 82, no. 4, Sept. 2023, pp. 187–202. PubMed Central, https://doi.org/10.1159/000530376}

^{2. Kim, Hye-Geum, et al. ‘Stress and Heart Rate Variability: A Meta-Analysis and Review of the Literature’. Psychiatry Investigation, vol. 15, no. 3, Mar. 2018, pp. 235–45. PubMed Central, https://doi.org/10.30773/pi.2017.08.17}