На един селянин му остарял бика за разплод и вече никаква работа не вършел. Селянинът се принудил да си купи един млад бик. Отишъл на пазара, избрал си един и го купил. Закарал го той в обора и оня още от вратата подхванал кравите.
В единият ъгъл на обора стои стария бик и рие земята, гледа кръвнишки, замахва с рогата да го мушка, пяна му тече от устата, обаче не напада.
- Кво бе? Ще се биеме ли? - пита новият бик.
- А, не бе. Ей така само, за всеки случай, да не си помислиш, че съм крава! - отговорил стария.
Събрали се всички органи на тялото, за да изяснят кой от тях е най-главният.
- Аз съм главна - казала главата - управлявам всички системи, и без мен нищо не може да стане.
- Главна трябва да съм аз - казала кръвта - аз циркулирам из цялото тяло и доставям кислород, без мен сте за никъде.
- Аз съм главният - казал стомахът - преработвам храната и давам на всички ви енергия.
- Ние сме главни - казали очите - ние позволяваме на тялото да отиде където трябва.
- Аз съм главният - казал задникът - аз изхвърлям фекалиите от тялото.
Другите органи се изсмели и започнали да се подиграват на задника.
Задникът се обидил от такова отношение и тихо се затворил.
След няколко дена главата почнало ужасно да я боли, очите почнали да сълзят, стомахът се надул, а кръвта почнала да става токсична. В един хор всички органи признали, че задникът е най-главен!
Извода от историята? Независимо, че всичката работа я вършат другите, командва като право задника.