Английски бизнесмен получава писмо от свой колега. Текстът на писмото е следният: “Драги сър, тъй като моята секретарка е дама, аз не мога да й продиктувам това, което си мисля за Вас. Смятам, че тъй като аз съм джентълмен, аз също нямам право дори да си мисля подобни неща за Вас. Но понеже Вие не сте нито първото, нито второто, се надявам, че ще ме разберете правилно.”
Ърнест Хемингуей
Майката влезе. Тя постави на масата кошница. В кошницата имаше мляко, бял хляб и яйца.
- Eто - каза майката.
- Какво - попита Червената шапчица.
- Ето това - каза майката - Ще го занесеш на баба си.
- Добре - каза Червената шапчица.
- И си отваряй очите - каза майката - Вълкът.
- Да.
Mайката гледаше как дъщеря й, която всички наричаха Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица, излиза; и гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е много опасно да я изпраща сама в гората; и освен това тя помисли, че вълкът беше започнал отново да се появява насам, и като помисли така, тя усети, че започва да се тревожи.