Щирлиц вървеше през центъра на Берлин. Сред минувачите имаше агенти на "Гестапо". Усети острите им, студени погледи. Те го подозираха! Досещаха се, че е разузнавач! Може би високото му руско чело го издаваше. Или интелигентните и строги сини очи. Или волевата брадичка. Или… парашутът, който се влачеше зад него…
Тъмна нощ. До тротоара е паркирана лека кола. В нея двама се целуват.
Минава някакъв мъж и започва да чука по стъклото.
- Какво искате? - сърди се мъжът от колата. - Колата е моя!
- Колата може и да е ваша, но жената е моята!