Червената шапчица, Ги дьо Мопасан
Вълкът я срещна. Той я изгледа с оня особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, която все още се преструва на невинна, ала той вярва на невинността й не повече от самата нея и вече сякаш виждаше как тя се разсъблича, как фустите й една по една падат и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.
Прибира се мъж от бар, ама убийствено пиян, три пъти се ударил в касата на вратата преди да влезе.
Хваща го жена му и му вика:
-Свиньо, къде беше пак бе? Пак си пил като свиня!
-Чи ко маа! Откриха един нов бар! "Златния бар"!
-Тъй ли..и що е златен?
-Как що ма? Ти проста ли си? Кат е златен, начи е златен. Демек, има златни столове, златни маси, златни чаши, имаше дори златен писоар(това в което мъжете пикаем)..
-Айде бе..чакай да я видя тая работа..
Жената открива телефона на бара на 144(Услуги), звъни и пита:
-Алоо, "Златния бар" ли е?
-Да! Кажете?
-Абе да имате златни неща там?
-Да госпожо. Всичко е златно, от столовете до полилеите. И дори болтовете ни са златни..
-АА..тъй..а златен писоар имате ли бе?
-Момент..
И жената чува как отсреща се провиква говорещия на някой друг:
-КОЛЕГААА, ИМАМ ВРЪЗКА С ЖЕНАТА НА ТОЯ, ДЕТО ТИ ПИКА В САКСОФОНА!