Един мъж вървял през една тъмна гора. В тъмното видял светлинка. Отишъл там и видял един женски манастир. Почукал на вратата и излязла една млада монахиня:
- Добър ден, ще можете ли да ме приютите за тази нощ?
- Ами аз не мога да решавам такива работи, ще извикам игуменката.
- Добър ден, ще можете ли да ме приютите за тази нощ?
- Да, но само за тази нощ.
Влиза вътре, настанява се и чува стъпки пред вратата на стаята си.
Той се прави на набожен и застава на колене пред леглото:
- Господи, ти ме приюти, ако ме нахраниш ще ти бъда много благодарен.
Подават му една паничка с храна.
- Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ако ме напоиш ще ти бъда много благодарен.
Подават му едно шише ракия...
- Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ти ме напои, ако ми бутнеш игуменката за една нощ ще ти бъда много благодарен.
В този момент игуменката отваря вратата и казва:
- Господи, не ме бутай, аз сама ще вляза.
Няколко студента в края на успешна сесия решили да съберат последните си стотинки и да си закупят алкохол за предстоящия купон. Парите обаче стигнали само за една бутилка водка.
Пред вратата на квартирата, в която ще се състои купонът момчето носещо бутилката я изпуска и тя става на парчета. Всички приятели започнали да се вайкат, да псуват, да се тръшкат - само виновникът стои с ръце в джобовете и си трае. Виждайки това негово поведение другите започнали да го упрекват, че хем ги поканил, хем събрали последните пари, хем счупил бутилката, а сега даже не се ядосва. Тогава виновникът си изважда ръцете от джобовете и показва двата си откъснати ташака с думите: "Зависи кой как го изживява"