Решили няколко от по-известните учени в Рая да поиграят на криеница. Скрил си очите Айнщайн и започнал да брои до 100. Всички се разбягали, с изключение на Нютон, който просто нарисувал един квадрат със страна един метър и застанал вътре. Когато Айнщайн си отворил очите, видял Нютон да стои срещу себе си.
- Нютон е вън, Нютон е вън от играта! - извикал щастливо Айнщайн.
Нютон отрекъл, като казал, че всъщност той не е Нютон! Насъбрали се всички наоколо да го вразумят, но той продължил да настоява, че не е Нютон.
- Е как така? - попитали всички. Нютон обяснил:
- Застанал съм на квадрат със страна един метър, т.е. аз стоя върху един квадратен метър, следователно аз всъщност не съм Нютон, а съм Паскал - един нютон на квадратен метър на практика е равен на един паскал. Следователно аз съм Паскал - Паскал напуска играта!
Добрият юнак отишъл да се бие с лошата ламя. Замахнал с меча и й отсякъл главата. На нейното място поникнали две нови глави. Отсякъл и тях - на тяхно място поникнали четири. Пак ги отсякъл - поникнали осем. И тях отрязал - пораснали шестнадесет. Сякъл юнакът, сякъл а когато отсякъл 65536-тата глава ламята издъхнала, защото била само 16-битова.