Рано една есенна сутрин иконома на Милорд влиза паникьосан в стаята му по долно бельо и вика:
-Милорд, наводнение...
Милорд го прекъсва:
-Джон, колко пъти съм ти казвал да не влизаш при мен в неопрятен вид. Ако обичаш напусни, приведи се в изрядна форма и тогава заповядай да ме информираш!
Джон напуска стаята и след известно време се втурва отново в стаята викайки:
-Милорд, реката преля...
-Джон, колко пъти съм ти казвал да не влизаш при мен без да си почукал и без да си получил разрешение. Напусни и изпълни всичко както трябва!
Джон излиза, чука на вратата. Милорд дава разрешението си. Джон влизайки замахва с ръка за покана като, че кани някой да влезе и казва:
-Милорд, моля приемете Темза!
Ставам сутринта и ми е едно хубаво. Измивам си косата с най-новия шампоан. Стана мека като коприна. Обличам си най-секси роклята, която пазя я за специални случаи. Лакирах се с розов лак, сложих лек грим, но все пак такъв, който да подчертае сините ми очи. Извадих любимата си огърлица и си я сложих. Като се погледнах в огледалото, осъзнах, че днес в офиса ще съм номер едно. Излязох от нас, вървя и виждам, че определено цялото ми старание има ефект. Стигнах до офиса, качих се в асансьора, а заедно с мен влезе и шефът ми... и ми развали настроението само с едно изречение:
- Какво си облякъл бе, Трифоне?