Яхнал Крали Марко коня си шарколия и тръгнал през гората. Но що да види: дърветата изкоренени, клоните изпочупени... Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил:
- Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак - и от мене по-голям...
Вървял нататък, стигнал до една поляна: тревата изпотъпкана, цветята смачкани... Свило му се сърцето на Крали Марко и си помислил:
- Бреее, тук трябва да е вилнял някой голям юнак - и от мене по-голям...
Върви нататък, гледа Баба Яга: косата ѝ оскубана, зъбите ѝ избити, лежи и примира. Навел се Крали Марко над нея и я пита:
- Кажи, бабо, кой е тоя голям юнак, дето е вилнял в гората?
Баба Яга отворила насинените си очи, познала Марко Кралевича и му продумала със сетни сили:
- Жив да си ми, баби, я колко си ми хубав, когато си трезвен...
Две мутри се скарали със своя шеф, защото той им казал, че никой нямало да познае, че са мутри. Обзаложили се, и мутрите тръгнали да разпитват хората. В първото село попитали едана баба, но тя не можала да познае каква им е професията. В друго село попитали един дядо, но и той не им казал. Отчаяни, че изгубили облога, тръгнали да се пребират. По пътя срещнали един овчар с 3000 овце. Спряли при него и го попитали, но и той не им отговорил. Тогава те му казали, че ако не познае ще вземат една овца. Овчарят не познал и те взели една овца. Кога тръгнали да я качват в колата овчарят казал:
- Чакайте, знам какви сте.
- Какви сме - казали те.
- Ами мутри сте.
- И как позна?
А овчарят казал:
- Ами толкова сте прости, че от 3000 овце хванахте Кучето.