- Синът ми е истинско чудо! - хвали се един баща. - На три
години е, но вече знае да чете, да свири на пиано и да
рисува.
- Моят е още по-добър - казва друг баща. - На три седмици е,
а вече знае, че животът е скъп, заплатите - малки,
данъците - високи, а атомната енергия всеки момент може да унищожи човечеството.
- Откъде си сигурен, че знае всички тези неща?
- Ами, непрекъснато плаче!
Марийка се връща от градинката, и със сълзи на очи пита майка си:
-Мамо, защо пък Иванчо има между краката едно такава дългичко, а аз нямам? И аз искам да имам!
-Не плачи, моето момиче, като пораснеш, ще ги имаш такива дългички, колкото си поискаш!