Митничар умира и попада в ада.
Дяволите го посрещат, облича му копринен халат, слагат му ланци по врата, дават му куфарче пари и го пускат в ада.
Влиза той, гледа навсякъде разкош. Влиза в едно казино:
- 1000 долара на червено.
- Извинете, господине, не приемаме пари.
Отива на бара:
- Едно мартини с лед!
- Не приемаме пари, господине.
Влиза в ресторанта:
- Супа от костенурки, стриди и шампанско…
- Съжалявам, не приемаме пари…
Митничарят отива при дяволите отново и пита:
- Абе в тоя ад, въобще нещо може ли да се купи с пари?
- Не.
- И защо?
- Ами защото тука е ада за митничари…
Двама приятели си говорят за жените си и единият казва:
- Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням! Другият помислил и казал:
- Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
- Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час - беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете...
- А мислиш ли, че шарана помни?