Един принц бил лудо влюбен в принцесата от съседното царство. Всеки ден той яздел с коня си до там и минавал пред двореца само и само да я види. Но принцесата не му обръщала никакво внимание. Така един ден той решил да боядисва в зелено по една част от коня си, за да и направи впечатление. Първо боядисал крака на коня в зелено, после главата и така, докато не го боядисал целия."Сега - помислил си той,- като мина през двореца и принцесата ме попита защо конят ми е зелен, аз ще и отговоря: К’во ти пука, нали те обичам!" И така на следващия ден тръгнал принцът към двореца на принцесата. Когато минавал под прозореца й, тя се показала и извикала: "Принце, обичам те!", той се обърнал и казал: "К’во ти пука, нали конят ми е зелен!"
Върви си лъвът из гората, а насреща му лисицата плаче.
- Защо плачеш?
- Заекът ме излъга и ме наеба...
- Гледай го ти! - казал лъвът и продължил. Среща вълка - и той плаче.
- Какво ти се е случило?
- Заекът ме излъга и ме наеба...
- Виж го ти хитрецът!
Продължил нататък и среща мечката - също плаче.
- Какво е станало, защо плачеш Мецо?
- Заекът ме излъга и ме наеба...
- И тебе ли? Ще я видим ние тая работа!
Продължил нататък лъвът и гледа - заекът стои до една дупка и мисли.
- Абе Зайо, ти цялата гора си наебал - бива ли такива работи?
- Остави се лъвчо, това са бели кахъри. Тука в тая дупка има злато, а аз не мога да го стигна, защото са ми къси лапите...
- Къде, къде - казал лъвът, навел се и бръкнал в дупката с лапи...
- Ах ти хитър заек!