Трима приятели излизат от кръчмата и бъркайки пътя с ЖП линия коментират помежду си. Първия:
- Напоследак, брато(хлъц), страшно много се излагаме с тия икономии. Е по тва стълбище, каде се катериме, така са икономисали стълбите, че от една не моа се докопам до друга!!!
Вторият:
- Ти си добре, че използваш стълби... аз употрбляям парапет! Него така са го орезали, че като се подпра веднага се "джорна" у земята!!!
Третият:
- Няма страшно, тайфичката, ей го асансьорчето!!! Пуши, свети, свири - ша ни дигне и тримата!!
- Слънце, изморих се, не мога повече. Вече е три през ноща. Хайде да спим.
- Можеш. Хайде още малко.
- Мило, ние се бяхме разбрали за десет.
- Където е десет, там е единайсет. Където единайсет, там е и дванайсет.
- Но аз наистина не мога повече.
- Мога, не мога. Преди свадбата трябваше да говориш "не мога"!
- Не, слънце, хайде да се разберем: още веднъж и край.
- Добре де. Да налепим още една дължина и да лягаме.