Четвъртък, 27 август 2026 | Смолян Слънчево 14°
Светлината в края на тунела се оказа светещ надпис: "Изход няма".
Бисери 4,481 прегледа
Следващ →

Още вицове

Пуякът разговарял с бика. "Как ми се иска да полетя и да кацна на това дърво" - въздишал той - "но не ми достига енергия за да махам толкова силно с крила". "Защо не клъвнеш малко от фекалиите ми" - предложил бикът - "те са силно енергийни и хранителни". Пуякът се надвесил над една от неговите купчинки и не след дълго открил, че бикът е прав - вече имал енергия и успял да достигне най-долният клон на дървото. На следващият ден, след като си похапнал още от чудодейната смес, той кацнал на по-горният клон. Най-сетне, няколко дни по-късно, пуякът гордо се перчил и вдигал врява от върха на дървото. Не след дълго бил забелязан от фермера, който го свалил с един изстрел на пушката си. Поука: Лайняните номера могат да ви изведат на върха, но не и да ви помогнат да се задържите там. - Иха! Вече разрязахме сватбената торта! - Как така разрязахте?! От нея трябваше да изскочи тъщата! Игуменката на манастира чете проповед на монахините: - Сексът, деца мои е отвратително нещо - удоволствие за един час и срам за цял живот!! Отзад се чува момински глас: - Майко игуменка, как да удължа удоволствието цял час?? Влакът Москва-Петербург. В едно купе са Наташа Ростова, Пиер Безухов и поручик Ржевски. Наташа казва: - Ах, колко бързо започнаха да пътуват влаковете. Сякаш единият ти крак е още в Москва, а другият вече в Петербург. Пиер, мечтателно: - Ех, Наташа, как бих искал да се окажа по средата, да кажем - на гара Болог. Поручикът се намесва, подхвърляйки презрително: - Бил съм аз в тоя Болог. Това е, знаете ли, такава дупка. Молитва на системния администратор: "Боже, избави ме от ламери, а с хакерите сам ще се справя!"
Реклама — Зона 3 (728x90)