Един човек отива при съседа и чука по вратата. Чука ли чука, но никой не отговаря. Появява се кучето на съседа и му казва:
- И да чукаш и да не чукаш, няма никой.
Мъжът припаднал от изненада. След известно време се свестил и гледа пред себе си куче:
- Куче, ти не можеш ли да лаеш?
- Мога, но не исках да те плаша.
Втората част на втория стих на втората строфа подсказва второстепенното значение на този факт за второстепенния герои.
Учителка по български език и литература