Богат литовски емигрант, живял дълго време в Америка, отива в родината си. Обаче внезапно любимото му куче, което е довел със себе си, умира. Емигрантът отива в католическата църква и пита:
- Може ли да погребете кучето ми?
- Ама как, това е светотатство!
- Но то беше любимото ми куче, обичах го като човек…
- Иди при руснаците, те са алчен народ - дай им пари и ще го погребат в православната си църква.
- Ако им дам 50 000 долара, ще се навият ли?
- Ах, чадо, защо не каза веднага, че песът е бил католик?
Всяка жаба да си знае профила.
Всеки статус за три дни.
Вълкът профилната снимка си мени, но нравът — никога.
Гладна кокошка Фармвил сънува.
Да би мирно седяло, не би рипорт видяло.
... Един линк пролет не прави.
И сам потребителят е потребител.
Покажи ми списъка с приятелите ти за да ти кажа какъв си.
Който рипорт прави, от рипорт умира.
Краставото куче всички го сръчкват.
Лоша рана заздравява, хейтърска дума не се забравя.
Фармвил не ще молитва, а цъкане.
Фенове за страница с трици не се ловят.
Малкият коментар профил закрива.
Мижи да те тагна.
По профилната снимка посрещат, по ума изпращат.
Рибата още в морето, той драска на стената.
Сърдит Петко, празна му стената.
Тихият профил е най-дълбок.
Админът дава, модераторът - не