Лъвът се разхожда из гората. Среща жирафа:
— Ей, дългия! Кой е най-красив в гората?
— Ти, лъвчо.
След малко среща зебрата:
— Ало, раираната! Кой е най-красив в гората?
— Ти си, лъвчо.
Продължава нататък и вижда слона:
— Ти там, клепоухия! Кой е най-красив в гората?
Слонът го хваща с хобота, мята го в блатото и си продължава по пътя.
Лъвът излиза от калта, отръсква се и мърмори:
— Ей, кво се нервираш бе? Можеше просто да кажеш – „не знам“.
Лежи един мъж на смътното си ложе. До него седи жена му и го държи за ръката. Той с мъка произнася:
- Скъпа,... в най-трудните моменти от моя живот, ти винаги си била до мен. Когато на 25 години си счупих крака - ти беше до мен...
- Да, скъпи...
- Когато на 35 години получих инфаркт - ти беше до мен...
- Да, мили...
- Когато на 40 години получих втори инфаркт - ти беше до мен...
- Да, мили...
- Когато се парализирах на 45 години - ти беше до мен...
- Да, мили...
- И знаеш ли, скъпа, какво ми се струва?
- Какво, скъпи?
- Че ми носиш нещастие...