Мъжът неочаквано се прибира и жена му в последния момент маскира любовника си в кухнята като антична статуя.
- Какво е това? - пита мъжът й.
- Видях във Сидорова такава статуя и също купих. Много е модно сега!
Двамата легнали да спят. През нощта мъжът станал, направил сандвичи и кафе и ги протегнал на статуята:
- Огладнял ли си?
- Да - протегнала ръка "статуята".
- Яж, знам колко е кофти да си гладен. Когато стърчах така у Сидорова никой не се сети за мен...
Виждам в опашката пред касата една страхотна блондинка, която стои малко по-напред, маха ми дружелюбно и ми се усмихва. Не мога да разбера, защо едно такова парче ще маха на мен и при това тя ми изглежда позната, обаче не мога да кажа от къде. Ето защо й казвам:
- Извинете, познаваме ли се?
Тя отговаря:
- Не съм много сигурна, но си мисля, че вие трябва да сте бащата на едно от моите деца!
Припомням си за единствения път, когато съм изневерявал.
- За Бога! Ти ли си тази стриптизьорка, с която правих секс на моята ергенска вечер върху масата за тенис пред всички, докато твоята колежка ме пляскаше с мокра целина и ми навираше краставица в задника?
- Не - отговори студено тя... Аз съм класната ръководителка на вашия син.