Четвъртък, 27 август 2026 | Смолян Незначителна облачност 22°
Плаках че нямам обувки, докато не видях човек без крака.
Бисери 3,513 прегледа
Следващ →

Още вицове

Червената шапчица, Дан Симънс - Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора. - Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва. - Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е? - Да. - Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори? - Клонките на кленовете те поеха в последния момент. - Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах? - Погрижих се за това. - Какво е това място? - Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп. Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката… Обява: Търси се програмист с компютърни познания. В казармата имало криза. Нямало никаква храна и главнокомандващия наредил, всеки който намери храна да я сподели с другите. Един ден Иванов и Димитров, влизат в стаята на своя приятел и гледат, че Сапунков нещо дъвче. Тогава двамата казали: - Ейй, какво ядеш, бе! Дай малко и на нас! Тогава Сапунков се опулил извадил един чорап от устата си и казал: - Перем си чорапите! Исках да обичам, но никoй не ме разбра. Тогава се научих да мразя... Иванчо чува някакво здраво пъшкане от стаята на родителите си и нахълтвайки, възмутено пита: - Тате какво правиш с мама бе? - Еми помпам я бе Иване. - Е напомпа ли я? - Напомпах я. - Е не забрави ли нещо? - Защо, какво, май не съм? - Абе тате, много си задръстен, аз като напомпам Марийка, винаги и облизвам вентила да проверя дали не изпуска!
Реклама — Зона 3 (728x90)