Млада журналистка интервюира известен ловец, навършващ 100 години.
- Моля Ви, разкажете за някой незабравим ловен излет?
- Веднъж бях на лов в Азия - спомня си ловецът, но се замислил и се поправил Не. Не. Беше в Африка. Тогава бях млад, на около 25 години. Не. Не. Мисля че бях на 35 години. Щях да ловувам тигри. Не. Не. Лъвове. И както си вървях, пред мен изскочиха три лъва. Не. Не. Беше само един, но огромен. Лъвът ме погледна и... аз се насрах.
Журналистката с разбиране:
- Понятно е, все пак сте били в голяма опасност!
- Не! Не! Сега се насрах!
Зетят лежи по гръб на сянка и дреме. Идва тъщата:
- Зетко, сучпила се е оградата, ще я поправиш ли?
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
На другия ден:
- Зетко, чешмата капе...
- Мен какво ми дреме? Къщата е твоя, оправяй се.
Това се повтаряло много пъти и накрая на тъщата й писнало и приписала къщата на зетя. Отива пак един ден:
- Зетко, плочките тука са за сменяне...
- На теб какво ти дреме? Къщата си е моя...