Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
В час по история учителката на Иванчо обяснява:
- Деца, партизанското име на Тодор Живков е било Янко….
Иванчо настойчиво вдига ръка. Учителката го вдига.
- Кажи Иванчо?
- Моля, другарко, оттам ли идва лафа "Кура ми Янко"?