Двама приятели си говорят за жените си и единият казва:
- Не мога да ги разбера тия жени! Моята помни на коя дата сме се запознали, къде сме се срещнали, какво съм й казал аз, какво ми е казала тя, в кое кафене сме отишли на първата среща и не можеш да си представиш какви неща още! А аз, братче, нищо от това не си спомням! Другият помислил и казал:
- Виж какво! Ти помниш ли, когато хвана първия си голям шаран?
- Е как да не помня! Беше на язовир Доспат, бяхме отишли петък вечер, 12 април преди 5 години. Петък през нощта нищо не ми клъвна! Чак неделя сутринта видях, че се е закачил, вадих го един час - беше 5 кг! Накрая Пешо влезе с ботушите да го вади с кепчето, щото оня се мяташе така здраво, че мислех, че ще ми изкубне въдицата от ръцете...
- А мислиш ли, че шарана помни?
Млада монахиня се изповядва:
- Свети отче, грешна съм.
- Какъв е твоят грях, дъще?
- Налегнала ме е суетата, отче. По няколко пъти на ден се поглеждам в огледалото и виждам колко съм красива.
Отецът надниква през прозорчето на изповедалнята с любопитсво, след това казва:
- Можеш да продължаваш, дъще. Това е заблуждение, дъще, това не е грях…