Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
- Кой чука?
- Георги.
- Кой Георги? - отвърнал с недоумение светеца.
- Ами Гонзо, бе!
- …
- Георги Иванов - Гонзо!
- А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. - зарадвал се св. Петър. - Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
Поп ремонтира стол на двора. Група хлапета висят на оградата и го зяпат в ръцете.
- Майсторлък ли вземате, момчета?
- Не, отче, искаме да разберем как се изразяват поповете, когато вместо пирона уцелят пръстите си!