Ватикана. Наши дни.
Всеки ден за прием при Папата идват двама евреи. На въпроса по каква работа отговарят "По лична работа".
Не ги пускат,и така минава точно година. Накрая се наложи да кажат на Папата за странните посетители. Той се разпоредил да ги пуснат за аудиенция при него.
Влизат те при Папата.
- Здравейте.
- Здравейте.
- Вие ли сте Папата?
- Аз съм.
Единия евреин изважда от джоба си някакъв лист:
- Някой от тези хора познавате ли?
Папата гледа листа - репродукция на "Тайната вечеря".
- Разбира се. Това са от нашите Светци. Апостоп Петър, Апостил Павел...Ето -и Исус.. Да, знам ги всички...
Другия евреин изважда от джоба някаква хартия:
- При мен остана от моите предци сметката. Тогава те за вечерята не са платили...
Чужда кола спира пред двама полицаи. Шофьорът пита:
— Ду ю спийк инглиш?
Полицаите се споглеждат и с почуда вдигат рамене.
— Парле ву франсе?
Те пак вдигат рамене
— Шпрехен зи дойч?
— Пак без отговор.
Шофьорът пали колата и си заминава.
— Е, явно трябва да учим повече езици, че да можем да се оправяме – казва единият полицай.
Другият скептично казва:
— Че този като знаеше, оправи ли се?!