На вратата се звъни. Отваря възрастен господин - гледа - пощальон:
- Вие ли сте Иванов?
- Да.
- Имате телеграма.
- С песничка!?
- Не, ние никога не пеем телеграмите.
- Моля ви, цял живот съм мечтал за пееща телеграма!
- Господине, ние сме държавна служба и не правим такива работи.
- Хайде де, направете изключение, днес имам рожден ден!
- Добре. Хепи бъртдей ту ю, Хепи бъртдей ту ю, Хепи бъртдей ту ю, сестра ти умря...
Момичетата от целия клас се уговорят, ако Иванчо пак каже нещо неприлично, всички да станат и да си излязат. И точно в този момент влетява Иванчо с думите:
— А в нашия град откриха публичен дом!
Момичетата веднага стават и излизат от класната стая.
— Къде хукнахте? – подгонва ги в коридора той. – Щатните бройки отдавна са заети!