Киркор и Гарабет заминали на фронтовата линия. В едно от последвалите сражения Гарабет бил прострелян и издъхнал в ръцете на другаря си по оръжие и приятел от детинство. Взводният извикал Киркор и му издал бойна заповед да съобщи на съпругата на издъхналия в бой за кончината му. Имало и условие - Киркор трябвало да съобщи вестта по най-тактичния съществуващ начин. В изпълнение на служебния си дълг Киркор се явил пред входната врата и зазвънял "като на пожар". Вратата се отворила и срещу му се появила нищонеподозиращата съпруга на Гарабет. Киркор изстрелял като "откос":
- Добър ден! Вие ли сте Ребека - вдовица!?
С треперещ глас жената отвърнала:
- Аз съм Ребека, но не съм вдовица. - Киркор свил юмрук, изпънал палец и заядливо казал:
- А на бас, де!
Двама непознати пътуват в едно купе във влака. Единият – мълчалив, стои си, гледа през прозореца и няма желание да си говори. Другият – приказлив, много му се иска да си говорят, обаче няма как да разчупи леда. По едно време се прокашля и казва:
— А-хъм… Казвам се Иванов. А вие?
— А аз не. – казва мълчаливецът и продължава да си гледа през прозореца.