Полицай и професор пътуват в едно купе от Пловдив за Варна.
Пътуването било дълго и професорът не искал да скучае.
Решил да се позабалява и казал:
- Всички знаем колко сте тъпи вие полицаите, но за да не скучаем предлагам да си задаваме въпроси. Ако не можеш да ми отговориш, ще ми дадеш един лев, тъй като си тъп, ако не мога аз да ти отговоря, ще ти дам сто лева, понеже сам по-умен.
И така давам ти шанс ти да започнеш.
Полицаят казал:
- Защо като измериш една котка от главата до опашката е три педи, а от опашката до главата е пет педи?
- Не знам - отговорил професорът - ето ти сто лева.
Кажи сега защо е така.
- И аз не знам - отговорил полицаят - на ти един лев!
Един човек срещнал свой приятел и го поканил на гости.
Тръгват заедно и когато пристигат още от вратата тъщата го посреща взема му палтото, кани ги да влязат в хола и да се настанят. През това тъщата носи чехли и ги нахлузва на краката на зет си.
Приятелят много учуден от ситуацията пита:
- Какво я правиш тази женица, биеш ли я нещо, че е толкова послушна?
- Не, нищо подобно. Питай я ако искаш...
Гостът съответно попитал:
- Защо е цялата тази любезност?
- Ами как да кажа... - започнала тъщата - ...отначало, когато младите се нанесоха много се радвахме; момчето е добро, здраво, справедливо и спокойно - нали работи като футболен съдия. Имахме котка, но тя нещо не го харесваше много много и още първата вечер го надраска с нокти по крака. Той нищо не каза, само извади от джобчето си един жълт картон, вдигна го и после го прибра. И така всичко си продължи спокойно. След два дни докато зет ми гледаше телевизия, обаче, котката скочи върху него и го надраска по рамото. Той пак реагира много спокойно - извади жълтия картон и го вдигна. Но една вечер котката скочи върху лицето му и го одраска. Тогава той вдигна червен картон и на сутринта намерихме котката обесена на тавана...
- Тази история е много тъжна, но не разбирам какво общо има с това да си толкова любезна със зет си.
- Ами аз вече имам два жълти картона...