В едно село дядка върви по улицата. По едно време му се припикало, спрял до едно дьрво и брькнал в потурите. В сьщото време минала млада девойка и го попитала:
- Не можеш да го намериш ли, дядо?
А дядото отговорил:
- Не, много е луд, не мога да го хвана.
В един блок на първия етаж живял професор по математика, а на втория, точно над него негов студент. Професорът обичал да си ляга рано, а младежът по ранните сутрешни часове. Имал си и ритуал - тръшвал се на кревата си, събувал си обувките и ги хвърлял със замах в двата противоположни ъгъла на стаята. Всичко това ужасно притеснявало професора и той не можел да спи спокойно. Затова взел мерки. Срещнал студента и го помолил да не си хвърля така обувките. Младежът се извинил и се разделили. Прибрал се студентът все тъй късно същия този ден, тръшнал се на леглото и хърлил лявата си обувка. После се сетил какво е обещал и съвсем внимателно поставил другата на пода. След половин час от долу се чува глас:
- Хвърли и другата, че да заспя спокйно!