Нашенец отива на гости на добър приятел в Белград . Оня доста се бил замогнал покрай ембаргото и живеел в палат, с басейни, прислужнички. Яли, пили, разказвали си как са прекарвали незаконно гориво през границата и т.н.
Станало време за лягане. Сърбина попитал нашия:
- Ова е твоя соба, сакаш ли да спиш с бебо?
- Не, не , изморен съм, пък и ако се разплаче бебето през ноща ... не, по-добре да съм сам.
На сутринта го събудило дърпането на пердетата, опулил се нашият и видял една пищна мадама с оскъдно бельо, с дълги крака, добре оформен бюст, дълги черни коси ... нашият овесил език като разгонен пес.
Тя го погледнала със страстните си очи, усмихнала се и прошепнала хващайки го за ръката:
- Добро утро, я съм Бебо.
- А, я съм Путьо - отвърнал нашият.
Франция. Шеф със секретарката си пътуват с кола. По някое време колата се поврежда. Шефът си мисли:
"Като шеф, съм длъжен да извикам пътна помощ, като мъж съм длъжен сам да оправя повредата."
Слиза и се пъха под колата. Секретарката:
"Като жена, съм длъжна да остана в колата. како секретарка, аз съм длъжна да съм с шефа."
Слиза и се пъха под колата. Минава наблизо полицай:
"Като французин и мъж, съм длъжен да мина все едно нищо не става тук, но като полицай, съм длъжен да им кажа, че са им откраднали колата отдавна."