Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
— Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
— Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
-Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
— Но, Господи, тук има грешка?!
— Е, да де…
Лъвът се разхожда в гората. Среща жирафа:
- Ей, дълговратият! Кой е най-готин в гората?
- Разбира се, че ти, господарю!
Лъвът продължава напред. Среща зебрата:
- Ей, раираната! Кой е най-красивият в гората?
- Разбира се, че ти, господарю!
Лъвът продължава гордо напред. Среща слона:
- Ей, клепоухи! Кой е най-умният в гората?
Слонът невъзмутимо хваща лъва с хобота си и го мята в блатото.
Лъвът изпълзява, изтръсква се от тинята и казва:
- Е, защо така нервничиш? Можеше просто да кажеш "Не знам!"