Четвъртък, 27 август 2026 | Смолян Незначителна облачност 22°

Разни

Един човек бил много зиморничав, вечно му било студено. Накрая умрял. Озовава се пред портите на Рая и св. Петър го пуска. В Рая температурата е вечно 24-25 градуса, приятни градини, птички, цветя, а нашият човек се мота наоколо и трепери, пак му е студено. Св. Петър го попитал: — Как може да ти е студено?! На земята все мръзнеш. Тук е Раят, всичко е перфектно, а ти само трепериш. — Ами явно за мен и тук е студено. Предложил му св. Петър да го свали долу при Дявола за малко да се постопли. Слезли долу при Дявола: — Какво ми водиш? — Водя го този само за малко, че горе мръзне. Пусни го в 1-ви кръг на Ада да се постопли малко. Отваря вратите Дяволът на 1-ви кръг на Ада и нашият влиза. След 10 мин. излиза – пак му е хладно. Дяволът го води в 5-ти, 7-ми кръг на Ада. Седи малко човекът, излиза и пак трепери. — Пак ли ти е хладно? — Не мога да се стопля, пак ми е студено! – рекъл той. Накрая Дяволът го бутнал в 10-ти кръг на Ада. Минало се известно време и св. Петър казал на Дявола: — Колега, дай да отворим за малко да го видим този как е, че трябва да го качвам скоро. — А, как да е, сигурно се е изпържил сто пъти досега, може и следа да няма от него. — Нищо, нищо, отвори за всеки случай. Оварят те и отвътре се чува гласът на нашия човек: — Затваряйте врататааа! Духа!!!
Оценка 0 от 0 гласа
Две госпожици играят голф. Едната удря топката и с ужас вижда, как тя лети към една група мъже, играещи наблизо. Един от тях извиква, мушва си ръцете между краката, пада на земята и започва да се търкаля. Госпожицата притичва до него: — Моля да ме извините, аз без да искам… — Нищо, нищо, сега ще ми мине. — Дайте, да ви помогна! — Няма нужда, всичко е наред, ооо! — Аз съм доктор, мога да ви помогна! Девойката хваща мъжа за врата, разкопчава му колана, мушва си ръката в панталона му и започва да му масажира топките. — Е, как е, по-добре ли сте сега? — Ооо, да, наистина е много приятно, само дето палецът все още ме боли!
Оценка 0 от 0 гласа
- Тате, учителката по математика те вика. — Какво се е случило? — Тя ме пита: „Колко е 9*7?“, а аз й казвам: „63“, тя пита: „А 7*9?“, а аз: — Същия х@й е… — Наистина, същото е – чуди се бащата, – Добре, ще отида. На следващия ден синът пита: — Тате, а ти в училището ходи ли? — Още не съм. — Като отидеш, отиди и до учителя по физкултура. — Защо? — Имахме час, той ме накара да си вдигна вдясната ръка, вдигнах. После лявата, вдигнах я, после ме накара да си вдигна десния крака, аз го вдигнах. А сега, казва, вдигни левия. А аз му отговоря: „ А на х@я ли си да стоя?“ — Наистина, – казва бащата, – добре, ще отида. На следващия ден синът пак пита: — Тате, ти в училище беше ли? — Още не. — Не отивай, изключиха ме. — Защо? — Викнаха ме при директора, влизам при него, а там седят учителката по математика, учителя по физкултура и учителката по география. — А учителката за по география за чий х@й е дошла? — И аз попитах същото!
Оценка 0 от 0 гласа
Реклама — Зона 3 (728x90)