Четвъртък, 27 август 2026 | Смолян Слънчево 17°

Разни

Тече съдебно заседание. Разпитват обвиняемия. Той казва: - Връщам се от командировка, гледам - жена ми в леглото, прозореца отворен (а ние на първия етаж живеем), а по тротоара бяга някакъв мъж по гащи. Аз хванах нощното шкафче и го метнах по него! - Свидетелката, вие какво ще кажете? - Полегнах аз да си почина, беше ми задушно и отворих прозореца. Изведнъж нахлу мъжа ми и ни в клин ни в ръкав хвърли шкафчето през прозореца. - Потърпевшият, вие какво ще кажете? - Аз съм спортист. Бягам си около блока и изведнъж на главата ми пада нощно шкафче! - Така. А вие какво можете да кажете? - Аз всъщност нямам нищо общо. Седя си в нощното шкафче...
Оценка 0 от 0 гласа
В дом за изоставени деца на нова година, преоблечен като дядо Коледа, влезнал мъж: - Здравейте деца, аз съм дядо Коледа! Нося ви подаръци! И обърнал чувала с подаръците. Навсякъде се разхвърчали кукли и колички. Едно циганче прескочило децата от бързане, паднало с разбита уста и викнало: - За мене желязната, за мене желязната! Уплашен, мъжът казал: - Леко бе, дете, ще се пребиеш! Циганчето хванало желязната количката и казало: - А масивна е, масивна е...
Оценка 0 от 0 гласа
Cъстезание по бързостихопис! До оспорван финал достигат овчар и пастор. Задачата е да композират стихотворение, завършващо на "Тимбукту". След 44 секунди двамата финишират едновременно. Стихотворението на пастора звучи първо: I was a priest for all my life. I had no children and no wife. I read the bible through and through, to all my way to Timbooktu. Публиката е развълнувана - кахърни забрадени девици бършат носовете мокри. Журито удивено плаче... аз също! Идва, обаче, ред на стихчето на овчаря-поет. Всички затаяват дъх: When Tim and I to Brisbane went, We met three ladies cheap to rent. As they were three, and we were two, I booked one, and Tim booked two.
Оценка 0 от 0 гласа
Студент държи изпит по история на КПСС. Питат го: - Кой е Карл Маркс? - Карл Маркс е умрял. Да почетем паметта му с минута мълчание! Станали от комисията, почели паметта му. Питат го втори въпрос: - А, кой е В. И. Ленин? - Ленин е мъртъв, но делото му продължава да живее. Да почетем паметта на великият вожд с минута мълчание! Станали. Почели. Професорът шепне на комисията: - Пишете му една тройка, иначе сега ще ни кара да пеем интернационала, а аз знам само първия куплет.
Оценка 0 от 0 гласа
Лети самолет. Един от пилотите обаче, без да иска, натиснал бутона за високоговорителите, така че всички пасажери можели да чуят разговора в кабината. - Ще си пийна едно кафе и отивам да опъна стюардесата - рекъл единият пилот. В това време стюардесата разнасяла храна на пътниците. Като чула думите на пилота, цялата се изчервила и хукнала към кабината да предупреди за конфуза. А една баба, седяща край пътеката, се обадила: - Не бързай, чедо, той каза, че първо ще си изпие кафето.
Оценка 0 от 0 гласа
Какво не трябва да казвате, ако сте зад волана, а пътникът зад вас е малко нервен: 1. Пак тая спирачка ми играе номера! 2. Глей сега кво става - въртя волана на една страна, пък колата завива на другата! 3. Не трябваше да пия толкова тая сутрин. 4. Братче, един катаджия ли прегазихме току-що или бяха двама? 5. О! Пак почнах да виждам всичко двойно! 7. Такава красота е наоколо, че напред изобщо не ми се ще и да поглеждам! 8. Подръж за малко волана, че ми се спи! 9. Кой идиот е насадил дървета насред пътя? 10. Е, ще полетим ли?
Оценка 0 от 0 гласа
- Събрали сме се да решим къде да го пратим - в ада или в рая. Кой иска да се произнесе за него?Първа душа: - Той беше добър, отзивчив, прекрасен съпруг. За рая е! Втора душа: - В работата си винаги е бил честен и съвестен. За рая е! Трета душа: - За ада е гадината! Душата на умрелия: - Иване, ти пък защо? Та нали с теб бяхме приятели! Душата на Иван: - Бяхме. Обаче веднъж влизам в обществена тоалетна. Седя си в кабинката. По едно време чувам как влиза някакъв бизнесмен. После нахлува килър и стреля. Аз нито дишам, нито шавам! Душата на умрелия: - Е добре, но аз какво общо имам? Душата на Иван: - А кой точно тогава ми звънна на мобилния?
Оценка 0 от 0 гласа
Един философ решил да поръча торта за рождения ден на жена си. И измислил следния надпис: "ти въобще не старееш, ти просто ставаш по-добра". Отишъл в сладкарницата и казва: - Бих искал торта с надпис! - Какво да пише? - го питат. - Напишете "ти въобще не старееш" отгоре, а "ти просто ставаш по-добра", отдолу! Дошли гостите на рождения ден. Носи мъжа тортата, отваря кутията... и всички виждат надписа: "Ти въобще не старееш отгоре, ти просто ставаш по-добра отдолу!"
Оценка 0 от 0 гласа
Млад свещеник отива на закуска. Среща една монахиня и казва: - Добро утро, сестро. - Станал си от погрешната страна на леглото! - отговаря му тя. Свещеникът се учудва, но отминава. След малко среща един монах и му казва: - Добро утро, брате. - Станал си от погрешната страна на леглото! - отговаря му той. Свещеникът съвсем се обърква, но продължава. След малко среща друг свещеник и му казва: - Добро утро, отче. - Станал си от погрешната страна на леглото! Нашият свещеник е съвсем объркан, но продължава към трапезарията. Среща го владиката и му казва: - Отче... - Не съм станал от погрешната страна на леглото! - прекъсва го нашият. - Какво говориш, отче! - учудва се владиката. - Извинявай, дядо владика! Какво искаше да ми кажеш? - Само исках да те попитам защо си с обувките на сестра Ана.
Оценка 0 от 0 гласа
В болницата тече операция. Изведнъж се чува характерен електронен писък. Хирургът: - Бързо, електрошок! Чува се познатият трясък, тялото подскача, но писукането не престава... - Увеличете мощността! - нов удар, тялото отново подскача, писукането продължава. - Бързо, отворете гръдния кош! Ще напраим пряк сърдечен масаж! - нарежда хирургът. На стената на операционната се е подпрял един от асистентите и пуши цигара. Хирургът: - Какво правиш, ще изпуснем човека! Асистентът: - Ние отдавна го изпуснахме... зарежете го... а пищенето беше от моят пейджър, жената ми пращаше списък за покупките...
Оценка 0 от 0 гласа
Пътуваш с колата и поддържаш постоянна скорост. От лявата ти страна - пропаст. От дясната ти страна кара огромна пожарна кола и поддържа същата скорост като теб. Пред теб галопира прасе, което е голямо, колкото колата ти и не можеш да го изпревариш. Зад теб лети ниско хеликоптер. Прасето и хеликоптерът карат със същата скорост като теб! Какво ще предприемеш, за да излезеш от ситуацията невредим? Слизаш веднага от детската въртележка и спираш да пиеш греяно вино!!!
Оценка 0 от 0 гласа
Във вагон пътуват двама тексасци. На една гара излезли от купето да си наквасят гърлото. Върнали се, гледат- местата им заети. Помолили пътниците да ги освободят, но те отказали. Тогава единият от тексасците извадил пистолета си и извикал: - Броя до три!!! Едно! Две! Пътниците се изпарили моментално. Приятелите седнали на местата си и единият философски отбелязал: - Ето заради такива нахалници, на нас тексасците ни е излязла лоша слава.
Оценка 5 от 1 гласа
С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка.
Оценка 0 от 0 гласа
Умрях от страх, ти казвам! Аз изобщо нямаше да се кача в това такси, ама нямаше други. Само като видях шофьора и ми настръхна новата прическа за 25 лева. Страшен, ти казвам! А бе... Изглеждаше като човек, дето изсмуква меда директно от пчелите! Докато ме возеше, не гъкна. Половин час до вилата - пълно мълчание и Цеца Величкович до дупка! Едвам издържах. Стигаме на вилата, поглеждам... И какво да видя! Забравила съм си портфейла. Едвам си отворих устата да му кажа. А той нищо не казва. Само слезе от колата и отвори багажника. Извади едно старо одеало, постла го на тревата до колата, стои и ме гледа с един такъв рошав поглед. Изтръпнах! Ама какво правите? - викам - недейте така, моля ви се! Три деца имам. А той ме гледа още по-рошаво и ми вика: - Ти имаш три деца, ама аз имам 30 заека. Късай трева и хвърляй в одеалото!
Оценка 5 от 1 гласа
Реклама — Зона 3 (728x90)