Албанските учени изобретили ново оръдие и един генерал отишъл да го изпита. Повъртял се генералът около оръдието, поогледал го и казал. - Добре, всичко ми харесва и разбирам защо има дупка отпред, но защо по дяволите сте му направили дупка и отзад? - Как защо, ами откъде ще се вкарва фунийката?

В казармата: - Господин старшина, жена ти дойде при тебе! - Редник Иванов, на кого говориш така? Ще кажеш "жена Ви дойде при Вас"! - А, при нас идва вчера...

Сержантът хваща новобранец с едно незакопчано копче. - Охо - озъбва се той. - Слънчеви бани ли правите, редник?

Стефчо копае трап. - Отлично, трудовак! - Ще се старая, г-н фелдфебел! - Никакво "ще се старая!". Колко пъти ви е казвано, че на поздрава "добре", "отлично" и пр. се отговаря, не "ще се старая", а "за Вас, г-н командир!" И фелдфебелът с осанка на Наполеон продължава обиколката си. Стефчо продължава да копае. Ротният незабелязано пристига и пита: - Хм, ти защо копаеш този трап? Стефчо е малко смутен, но все пак героически отговаря: - За Вас, г-н командир!

- И откога ви влече парашутизмът? - Ами когато видях, че ми гори левият мотор на самолета…

- Редник Петров, как се почиства автомат? - Ами първо, поглеждаме му серийния номер… - Чакай, чакай… Това пък защо? - Ами да не стане някаква грешка - за какво ми е да чистя чужд автомат?

Какво е войнишки секс? Отгоре войника, отдолу няма никой!

Капитанът: - Редник Иванов, доложиха ми че вчера си се върнал от отпуска пиян до козирката, като си бутал пред себе си открадната ръчна количка! Наказвам те с една седмица арест. - Ама господин капитан, не си ли спомняте че вие бяхте в количката?

В щатски армейски център назначили нов служител, който трябвало да разяснява на новобранците задълженията на правителството към тях, по-конкретно - да ги агитира да сключват застраховки "Живот" за военнослужещи. Скоро на командването направило впечатление, че количеството застраховки рязко нараства. Един офицер влязъл заедно с поредната рота новобранци в залата и седнал на последния ред. - Войници, - започнал разясненията си служителят, - оставям всичко на вашия свободен избор. Аз ще работя само с факти. Ако ви изпратят някъде и загинете при изпълнение на войнския си дълг, на семействата на сключилите застраховка "Живот" за военнослужещи държавата ще изплати 200 000 долара. Ако загинете без застраховка, наследниците ще получат от нея замо 6 000 долара обезщетение. А сега, разсъдете логично. Според вас, кого ще изпращат на най-опасните места?

Умряло полковото магаре. Погребали го, а на гроба му написали: "Тук почива магарето Марко, любимо на целия полк. През живота си то ритна двама полковника, четири майора, десет капитана, 24 лейтенанта, 42 сержанта, 486 редника и една пехотна мина"…

След сражението изправят войник пред военен съд. - Защо избягахте от противника? - питат го. - Бяхте въоръжен до зъби, а не се бихте! - В едната си ръка държах пушка, а в другата - граната. И двете ми ръце бяха заети. Какво можех да направя на врага - да го ухапя ли?

При командира на войсковата част идва възпитател от детския дом и се жалва, че след последният ремонт, който войниците са правили на покрива на детският дом, децата псуват безобразно. Командирът вика при себе си двамата войници, които са поправяли улуците и ги пита защо са говорили мръсотии. Единият отговаря: - Няма такова нещо, господин полковник! Просто редник Иванов запояваше улуците, а аз държах стълбата. Докато държах му говорех: "Редник Иванов! Нима не виждате, че оловото от вашият поялник капе на главата на вашият боен другар…

Бисери от Военната академия: 1. И не ми правете такива умни физиономии - не забравяйте че сте бъдещи офицери! 2. Тук не е Англия - копайте по-дълбоко! 3. Командата "Ходом - марш" се изпълнява на бегом! 4. Взимате устава и го преписвате наизуст! 5. Що за свиня е минавала оттук, крава ли що ли..

Капитан се обръща към подчинения му войник: - Гледам, редник, че Вие сте прекалено умен. - Кой? Аз ли? - пита войничето. - Ти ами! Няма да съм аз я!

Сержантът води при лекаря новобранец. - Най-странният случай, който съм виждал, докторе. От два дни обикаля казармата и събира хартийки от земята. Всеки път, когато намери някакво листче, го поглежда първо от едната страна, после от другата и крещи: "Не е това!". Като че ли за да потвърди думите на сержанта, войникът се втурва покрай учудения доктор и започва да рови хартиите по бюрото му, викайки: "Не е това!". Докторът е озадачен. - Ела, ела, моето момче - казва той с мек глас. - С теб нещо не е наред. Не искам да те огорчавам, но смятам, че армията не се нуждае повече от теб. След малко лекарят дава на войника бележка, че не е годен за военна служба. Новобранецът я поглежда първо от едната страна, после - и от другата и с радостен вик: "Това е!" изчезва.

Един старшина се ядосал на един редник и се опитва да го действа: - Редник, тичай до ония храсти и докладвай дали съм там! Тича редника до храстите и се връща задъхан: - Господин старшина, разрешете да доложа - там сте, покрит с хартия!

Сержант води занятия на плаца и крещи на войниците: - Хайде, мекотели, пълзете по-бързо! Покрай тях минава полковник и прави забележка: - Хайде, хайде, не ги наричай с думи, които не разбират. От къде ще ти разбират от ботаника?

Ако след ядрен удар сте затрупани от отломки, спестете от кислорода си, като не изпускате газове.

Командирът на полка минава покрай новобранец и го пита: - Как е службата, момчето ми? - Значи ти си баща ми! Мама те търси вече 18 години.

Войник трябвало да скача с парашут пред комисия. Понеже се бил скатавал през цялото време, той не знаел как се скача. Решил пак да се скатае, бутнал някой лев на пилота на самолета и се договорили оня да пусне с парашута едно чучело, което да падне в едни храсти. Войникът щял да чака в храстите и като паднело чучелото, щял да му вземе парашута, все едно той е скочил. В деня на изпита самолетът излита. На определеното място пилотът пуска чучелото. Да ама като нямало кой да дръпне ръчката за отваряне на парашута, той не се отворил и чучелото се сринало в храстите. Цялата комисия изпаднала в паника, към храсталаците се юрнали лекари, санитари и всички, които присъствали. Преди да стигнат до тях, обаче храстите се разтворили и от там излязал нашия човек. Изтупал прахоляка от униформата и казал: - Кво става с тая армия бе, кви са тия парашути дето не се отварят. Да се изпотрепаме всичките ли искате…