Едно ято костенурки летели и по едно време видяли стадо птички които плували из гората, гонени от четирикрака змия. Извод: важното е че чайките бягът на юг.

Чък Норис ползва дубльор за плачещите сцени.

Двама българи отиват в чужбина. Настаняват се в един хотел и започват да разглеждат екстрите в стаята. Единият отива в банята и след малко се провиква: - Ей, брато, тука има нон стоп топла вода... супер! А другият въздъхва: - Ех, жалко, че днес не е неделя...

Имал ли е Адам възможност да избира, ако е имал само Ева? Да, все пак е имало и Змията.

Гарабед и Киркор се срещнали след много години. Оказва се, че Гарабед е лекар, а Киркор - шофьор на камион. Киркор се оплаква: - Знаеш ли, днес возих едно маце. Довечера ще ми дойде на гости, но аз незнам дали ще мога. - Нали ти казвам, че съм лекар. Ще ти изпратя по Агопчо лекарство. Гарабед се прибрал у тях и казва на Агопчо: - Занеси това флаконче на чичо си Киркор и му кажи сега да вземе едно хапче и при подобна ситуация пак по едно. Агопчо се заиграл. По едно време се сетил за лекарството на Киркор, затичал се и от улицата му хвърлил флакончето през прозореца: - Ей, чичо Киркор! Татко ти изпраща това. На сутринта Гарабед се обажда по телефона на Киркор за да провери резултата. - Е, Киркор. Как беше? Отатък се чува тих, измурен, шепнеш гласец: - Мани, мани! - Ти да не си изпил всичките хапчета от флакончето? - Да, да. - Е, и? Колко? Колко пъти? - Седемнадесет. - А тя? Тя оживя ли? - Ами! Тя не дойде.

Ако Чък Норис се беше качил на Титаник щеше да спаси всички.

Катаджия спира черен Мерцедес със свирката на врата му... Прозореца на Мерцедеса се отваря и от него се показва галвата на Б.Б. - Добър ден господин, генерал! - казал катаджията. - А бе, ти кой спираш бе!? - попитал неучтиво шофьора на Мерцедеса. - Сега тази свирка си я наври отзад! - продължил Б.Б. Катаджията огледал свирката и си я наврял отзад. Мерцедеса потеглил с мръсна газ, а катаджията се обадил по радиостанцията на следващия патрул и попитал: - Мите, виждаш ли един черен Мерцедес да идва към теб? - Да! - отговорил другия катаджия. - С палката го спри, с палката!

Чък Норис е единственият човек броил два пъти до безкрайност. Вторият път бил отзад - напред!

- Чък Норис никога не е имал сърдечен удар. Сърцето му не е толкова глупаво, че да прави такива неща.

На война. - И запомнете: Една бяла ракета - ние настъпваме. Две бели ракети - отстъпваме. Сто и педесет бели ракети - взривен е склада за бели ракети!

Киркор предлага на Гарабед: - Гарабед, навит ли си да правим групов секс? - С кой? - Ами аз, ти и жена ти. - Не съм навит. - Е, ти може и да не идваш тогава...

Миналата година живях срещу затвора, тази година живея срещу нас.

- Потта на Чък Норис разяжда бетон.

Веднъж Чък Норис изял 4 костенурки.Когато се изходил те вече можели да говорят и владеели карате.

Защо не всички получиха подаръци в коледната нощ. Отговор - подаръците изпаднали от друсането по софийските дупки. От Софийска община поели ангажимент Столичния кмет да обещети неполучилите подаръци деца.

В първия филм за Джурасик парк тиранозавърът всъщност не преследваше джипа. Всъщност Бойко Борисов преследваше тиранозавъра и джипа…

- Мамо, мамо, сигурна ли си, че така ще се науча да плувам?!? - Млъкни и влизай в чувала!

Върви тайната вечеря. Исус с апостолите хапват, пийват и си говорят. След това всички стават и си отиват. На масата спи пияният Юда. Сервитьорът го събужда и му дава сметката. Юда гледа втренчено и казва: - Мамка му, и откъде да взема тези 30 сребърника?

Какво е това - кафяво и се намира в бельото на малките деца? Ръцете на Майкъл Джексън.

Веднъж Орлов преяде с мачкан грах и умря. А Крилов, като научи това, също умря. Спиридонов пък си умря просто така. А жената на Спиридонов падна от бюфета и също умря. Децата на Спиридонов се удавиха в езерото. А бабата на Спиридонов се пропи и тръгна да скита. А Михайлов престана да се реши и хвана кел. А Круглов нарисува жена с камшик в ръка и се побърка. А Перехрьостов получи с телеграфен запис четиристотин рубли и така си вирна носа, че го изгониха от работа. Хубави хора, а не могат да си стъпят здраво на краката.Даниил Хармс 22 август 1936 година