Четвъртък, 8 октомври 2026 | Смолян Предимно облачно 6°
Двама пътуват във влака от Варна за София. Запознават се: - Аз съм психолог. - Аз пък съм едър мафиот... Я да те видим що за психолог си? Опитай да познаеш за какво мисля! За всяка мисъл, която познаеш, ти давам сто кинта. - Ама аз съм психолог, не врачка! - Абе сто кинта са това, я опитай. - Добре, пътуваш от Варна. Значи си бил на море. Значи сега си спомняш колко хубаво ти е било. - Браво! Позна! Ето ти стотачка. - Щом ти е било хубаво, значи си бил със жена. И сега си мислиш за нея. - Точно така! Ето ти още стотачка. - Освен това, не ти се иска да се прибираш у дома. - Правилно, ето ти още сто лева... - Щом не ти се прибира, сигурно си женен. А щом си мафиот, сигурно мислиш, че няма да е лошо да пречукаш жена си и да си останеш с другата. - Ха! Ето ти хилядарка! - Ама защо хиляда? Нали щеше да даваш по сто на мисъл? - Това не е мисъл, а идея!
Луди 5,337 прегледа
Следващ →

Още вицове

Дете пита майка си: - Мамо, ти защо си се омъжила за татко? - Ах милото ми и ти ли започна вече да се чудиш?!?!?!?! Събуждам се с варненски чайки, в бургаския ми хотел; закусвам карнобатска гроздова с македонско мезе; шефът ми -павликенец -ни отпуска "габровски" премии; а колежката ми от Хаскюю ми жужи на главата като русенски комар. А в края на деня жадувам за нещо ПЕРНИШКО!!!! Винкел!’ Eдна вечерв Ломиндол. Задругата спи... По едно време Гимли буди Леголас и му вика: - Леголас, хайде да..., а? - Ама не може, бе Гимли! Нощ е, другите ще ни чуят и какво ще си помислят тогава? - Ех, ама ние само малко... Тихичко! Моооооооля! - Ееееееее! Добре да го направим. И като гракват двамата: - Гоооооооооорда стара планинаааааааааа.... Реклама на автомобилна къща, продаваща коли на изплащане: "Ако искате да стъпите отново на краката си, пропуснете една вноска." Морски пехотинец, е изпратен за няколко години на остров в Тихия океан, пише на жена си и я моли да му изпрати нещо, с което да се развлича, за да не мисли за красивите островни момичета. Съпругата му изпраща хармоника и му предлага да се научи да свири на нея. Когато след две години войникът се прибира в къщи, прегръща жена си и казва: - Скъпа, умирам за малко любов! Хайде да си лягаме веднага! - Добре, - казва тя, - само че първо ми посвири на хармоника.