Ощи ми разпраяй Ганке, как Манол ти ‘зниверил.
Ужким мяза кату смахнат, па какъф мръсник йе бил!
С Донка, дету е дибела! У лице кът мастодонт!
(Или яс съм хухавела или той е идиот!)
Тя мириши на кокошки. И на лук и на оцеть!
(Мъжовите нямат прошка ни отзаде, ни утпрет!)
А ма! Толкуз ли си проста, ти си патка да търпиш.
Я да идиш да си легниш с някуй готен селски пич!
Утначалу ша ти пука, мижаш, лягаш и мъльчиш!
После мой да ти хареше. И отново ша въриш.
Струва ли си да затриваш толькуз женскъ красута,
зарад някуй си пикливец! Стига де.(Нидей рива!)
Тъй напук ша им са туряш. А Манол ши гу кълнеш.
Мъж ъм! Фсе е прекатурен. (ма куга ша разбиреш)
Ся ви’нага успукой са. Ша та водя да купайм.
После ша му върниш двойну. И с Марин и със Иван.
XVIII век.
Кавалер в камизола и бели чорапи къса листенцата на маргаритка и си говори:
- Обича ме - не ме обича...
XIX век.
Джентълмен в сюртук и цилиндър къса листенцата на маргаритка и си говори:
- Обича ме - естествено. Ще ми даде - няма да ми даде...
XX век.
Мъж в сини джинси къса листенцата на маргаритка и си говори:
- Обича ме - на кой ли му дреме. Ще ми даде - естествено. Ще ми стане - няма да ми стане...
XXI век.
Същество от неопределен вид гледа маргаритката на ICQ и чете на монитора: "Аз те обичам! Аз те искам! Хайде да се срещнем!" и си говори:
- Мъж? Жена? Активен? Пасивен?